Приемането на еврото от 1 януари 2026 г. е съвсем реалистично

Бюджетът ще бъде една от първите задачи на новата власт. Новият финансов министър трябва да пренапише рамката на държавните финанси за 2025 г. и да се върви към приемане на бюджета най-късно до края на март. Това заяви в предаването "Точно днес" старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев. 

Той посочи, че голямото предизвикателство е да се удържи нарастването на разходната част, в т.ч. прекомерния ръст на разходите за персонал, а дефицитът да влезе в рамките на 3 процента от БВП, без да се прибягва до увеличение на данъците. 

Приемането на еврото от 1 януари 2026 г. се оформя като съвсем реален сценарий, смята икономистът. 

"Текущите данни за инфлацията, както и прогнозите за 2025 г., показват, че България ще покрие критерия за ценова стабилност в първите месеци на годината. Това означава в следващите седмици да се поиска извънреден конвергентен доклад и през пролетта страната да получи зелена светлина за приемане на еврото от началото на 2026 г.".

Финансовата стабилност и приемането на еврото могат да бъдат изведени пред скоби като основни макроикономически котви, но те сами по себе си не гарантират просперитет, каза още Петър Ганев.

"Големите предизвикателства обаче остават не просто в желанието на новите министри да бъдат реформатори, а в по-дълбоките структурни промени, които вече засягат реалното разпределение на власт и зависимости в държавата. Тук влиза например въпросът с финансовата децентрализация и собствения ресурс на общините, който стои на дневен ред от десетилетия и бива старателно отбягван от всяка власт", посочи Ганев.

По думите му най-големият препъникамък е в съдебната власт и регулаторите. "Всички международни изследванията показват, че България има своите конкуренти предимства, но губи от успешните примери Европа именно по отношение на върховенството на правото и работата на институциите". 

Цялото интервю на Антония Попова с Петър Ганев от ИПИ е в прикачения файл.