"Те засягат различни аспекти от изборния процес, свързани с технологията на гласуване, състава на изборната администрация, организацията на изборите в чужбина, преброяването на гласовете и избирателните списъци. Всяка от партиите, които внесоха предложения за изменения, застъпват една или друга теза и имат различни идеи как да се преодолеят проблемите на изборния процес у нас. Това са проблемите, свързаните с честността на вота, с контролиран вот, натиск над избирателите и др.", обясни Ефтимова.
По думите ѝ недостатък на законопроектите са липсата на по-цялостна визия за решение на проблемите, защото различните партии се фокусират върху един или друг аспект на процеса, но много от предложенията са свързани с доста сериозни промени, които би трябвало да стъпват на основата на една дълбока и широка дискусия. Такава дискусия се организира днес от Института за развитие на публичната среда, за да се видят различни мнения, включително и на експерти, с предлаганите промени.
Отново обаче има разделение между формациите за начина на гласуването. Част от тях настояват за връщане на пълната функционалност на съществуващите в момента машинни устройства, да се гласуват изцяло на тях и те да преброяват гласовете, други формации искат въвеждането на нов тип машини, които да броят гласовете, а гласуването да се извършва на хартиена бюлетина.
"Всяка от технологиите има своите предимства и недостатъци. Факт е, че някои от формациите имат съмнения в съществуващите в момента машини и затова се върнахме към смесеното гласуване. Освен това броенето от машини беше премахната, за да няма съмнение относно работата на устройствата, но тогава се породиха съмнение за броенето на гласовете от членовете на секционните комисии. Затова е важно да има консенсус, коя от технологиите на гласуване ще реши в по-голяма степен проблемите, свързани с отчитането на гласовете и да знаем, че всяка от тях, за да бъде въведена и приложена успешно и да има доверието на избирателите. Това е свързано и с инвестирането на сериозен ресурс, който може би ще оскъпи още повече процеса", смята Диана Ефтимова.
Тя допълни, че не може да се очаква предложените преброителни центрове да решат изцяло проблемите с честността на вота, тъй като натискът над избирателите и контролираният вот са процеси, които протичат много преди изборния ден. Те са свързани с това, че има общини и региони, където населението е поставено под някаква форма на икономическа зависимост – било то местна власт или местен работодател и въвеждането на преброителни центрове няма да може да ги пресече.
"Според международната практика те подпомагат установяването на резултати, когато говорим за избори с по-сложни бюлетини, които изискват по-специално обучен персонал за преброяването. Но по този начин ще се изгубят данните, които ни показват конкретните места, на които има изкривяване на вота на избирателите и няма да можем да правим анализ на т.нар. "рискови" секции, защото тези гласове ще бъдат претопени в един по-голям пул от 20 или 30 000 гласа, както са в момента предложенията на партиите", подчерта експертът.
Според нея мъртвите души в избирателните списъци са проблем, свързан с големия брой българи, живеещи в чужбина, но фигуриращи в списъците. Тя посочи, че по време на изборите за национален и европейски парламент е имало разминаване от около половин милион души, които в повече са били включени в изборите за национален парламент, тъй като за европарламент се изисква уседналост в страна от Европейския съюз.
"Ако искаме да направим избирателните списъци по-точни и съответстващи на реалния брой на избирателите, които са на територията на страната, то тогава трябва да се помисли за въвеждане на механизми за регистрация на българите, които живеят извън страната и да се върви към създаване на пълноправен район "Чужбина". За съжаление партиите нямат такова предложение", посочи Диана Ефтимова.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...