"И това - повече от век и половина преди нас, и то с една настойчивост и последователност, на които можем само да се възхитим. Тъй като ние днес доста охотно говорим за тези ценности, ставаме и лягаме с тях, а реално сме много далеч от тяхното осъществяване, поне от гледна точка на законността, на перспективата пред развитието на България", коментира историкът.
Той е поддръжник на тезата, че в социалното си поведение Левски представлява средната българска класа в онова време. По думите му това явление дълги години е било загърбвано от марксистко-ленинската историография по конюнктурни причини, а сега трбява реално да се погледне на извършващите се в тогавашна България процеси.
"Това се отнася не само за революционното движение, но и за културния напредък. Много често там, където е читалището, там е и революционния комитет. Някои читалища са създадени по това време, когато са създадени комитетите на вътрешната организация, начело с Васил Левски. Примерно в Тетевен, в читалището има книга, в която се събират "пари за огън", т.е. - за революцията. Просветата, културата и прогресивното мислене вървят редом със стремежа за политическа свобода", подчерта проф. Павлов.
По думите му средната и богатата класа, участвала в революционните процеси, не отхвърля участието на най-широки обществени слоеве.
"Вазов го е казал най-добре „богатий с парите, сюрмахът с трудът, момите с иглата, учений с умът“ и т.н. Но това, което олицетворява Левски, цялата тази революционна енергия за постигане на българската свобода, включва най-широк спектър от социални слоеве. В това отношение той е много по-последователен в сравнение с другите наши революционни водачи, които обикновено нападат чорбаджиите, имат по-драстичен подход. Като цяло той се стреми към консолидация на нацията и е поддържан от много широка група съратници, които са от най-креативните сили в обществото. Неслучайно в организацията виждаме ханджии, собсвеници на кафенета, търговци, занаятчии, интелигенцията, която е много тясно свързана с тези среди. Самият Левски е представител на всички тези слоеве, включително и на духовенството, което тогава е изключително ангажирано със стремежа на българския народ към свобода и независимост", коментира изследователят. И посочва, че се е опитал с отделни епизоди и събития да покаже някои страни от живота и делото на Левски, които не са чак толкова известни и допълват образа на Дякона.
Проф. Павлов няма претенции за съвършено нов поглед към Левски. Според него да се пише за Апостола не е никак лесно, тъй като има много издадени книги за него, изключително много спомени, включително и от трета ръка, някои от които са дори куриозни. А това говори за огромното обществено внимание към Левски и за това, че интересът към него става все по-силен, колкото повече се отдалечаваме от времето, в което е живял.
"Подзаглавието на книгата ми е точен цитат от един негов съратник, един от най-верните му хора, Данаил Христов Попов - „Най-добрият ни българин“, т.е. най-големият патриот, нашият естествен водач. Или както казва Ботев „твой един син, Българийо“, защото той не е един от многото, а единственият", поясни авторът.
В книгата си проф. Пламен Павлов се опитва да покаже също как Левски продължава делото на Раковски. По думите му Апостолът е най-добрия, най-успешния и най- далече стигналия ученик на Георги Сава Раковски, който от своя страна е демиургът на революцията, създателят на революционното движение, с първите опити за освобождение и възкресяване на държавността.
"Защото Първата българска легия не е просто формация от доброволци, а един опит в движение да се възкресят принципите на българската държава, армията и дори културата, тъй като Раковски води нещо като съботно-неделно училище на своите страници от българската история и това е отбелязано в много спомени. Левски не е просто механично копие на идеите на Раковски, той в много голяма степен ги доразвива. Но ние сме в дълг на Раковски. Преди няколко години чествахме 200 години от неговото рождение и е факт, че бяха сторени опити да се върне вниманието към Раковски, но не се получи напълно. И за това немалка вина имат и държавните фактори, които някак си недооценяват тази личност", изтъкна историкът. И допълни, че се е опитал да покаже общото и различното между Раковски и Левски. По думите му има много сериозна приемственост в цялото ни обществено и политическо развитие и това трябва да се разбере и днес, тъй като нищо не започва от нулата, нито с поредния политически водач или министър.
Чуйте повече в звуковия файл.
„Мога да кажа с една дума-разочарование“. Така Наталия Елис, председател на фондация, която подкрепя украинските бежанци у нас, коментира критиките на американския президент Доналд Тръмп към украинския държавен глава Володимир Зеленски. По думите и е имало наистина сериозни очаквания, и от украинска страна, и от страна на ЕС, за..
Темата за високите цени на хранителните продукти е сред водещите за посетители и изложители и на агрофрума, чиито домакин е Пловдив. Трите изложби АГРА, Винария и Фудтех събират на едно място над 620 компании от 25 държави. В днешния, втори ден на бойкот на големите търговски вериги, търсим мнения и коментари на български производители за..
Държавата да създаде условия за провеждане на повече фермерски пазари, където земеделските производители да могат да продават продукцията си директно на потребителя. Това от една стана ще доведе до засилена конкуренция и от друга ще намали зависимостта от големите хранителни вериги. Това е позицията на Български фермерски съюз, който изпрати писмо..
Управляващата коалиция изглежда стабилна, поне досега не е имало някакъв по-сериозен трус, каза в предаването "Точно днес" политологът доц. Иво Инджов . "Създаде се усещането, че такъв е възможен, заради постановката в бюджета за пенсиите, че няма да растат с швейцарското правило. След силна критика от страна на БСП и на опозицията това бе..
„Съдейки по проекта на бюджет за 2025 година и прогнозата, която е дадена до 2028 година, очевидно е, че икономиката, демографската система, участието ни в ЕС, са с големи проблеми. Тоест – България е в хиперкриза. И проблемите не са толкова в бюджета, колкото в икономиката, в нашите връзки с други европейски страни. Тъй като..