С анонсираните от образователния министър Красимир Вълчев промени, свързани с матурата по математика, обучението в математическите гимназии и техния статут се повдигнаха въпроси, които бяха неглижирани от поне 10 години, коментира пред Радио Пловдив Теодора Тодорова от Управителния съвет на Българската асоциация по информационни технологии /БАИТ/.
"Погледнахме истината в очите. Министерството оповести данни, които са притеснителни за нивото на математическите способности на децата у нас, като например, че само 5% от зрелостниците избират матура по математика", коментира Тодорова.
От БАИТ се надяват матура по математика да бъде въведена, макар че ще се изисква доста време. Образованието е една много трудна за промяна сфера и за съжаление беше неглижирано дълго време, но надежда има, смята тя.
Като по- бързи мерки за повишаване нивото на подготовка на българските ученици по математика от БАИТ посочват разкриването на повече математически паралелки в училищата и повече математически гимназии. Проблемът тук е, че няма да има достатъчно подготвени учители, точно заради дълго нерешените проблеми в образованието.
Тодорова смята, че на децата, които са издържали приемен изпит по математика в пети клас, не трябва на по- късен етап да бъдат измествани от деца, които имат по- висок резултат на матурата по БЕЛ, защото ситото, през които са минали първите е много по- голямо и тежко.
От организацията отчитат още, че в IT-сектора у нас започва да се усеща липсата на специалисти, които разбират в дълбочина. С навлизането на Изкуствения интелект проблемът ще се задълбочи, а школите и академиите, които обучават софтуерни специалисти, не дават задълбочени познания, прогнозира Тодорова. Тя добави, че ИИ определено съкращава кадри на базово ниво и помага на хората, които са експерти, което налага засилване на обучението по математика.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...