Той подчерта, че статистиката за миналата година, която показва увеличение на трудовите злополуки за цялата страна, е смущаваща. По думите му обаче тя не винаги е вярна, тъй като голяма част от злополуките не се регистрират.
„Затова не е виновна нито Главна инспекция по труда, нито някои друг. Виновно е цялото общество, защото ние имаме една примиримост към това да се работи без значение как само и само да се свърши работата, да се вземат парите, да се спазят сроковете“, обясни Загоров.
Подчерта обаче, че въпреки интензитета на индустрията и на икономиката в Пловдив градът се бори за намаляване на последиците от всички тези причини, докато другите градове в страната се борят да има диалог по темата.
Според него културата на безопасност при работа е нещо, което трябва да изработим и да го поддържаме.
„Колективните средства за защита са най-важните. Понякога за да се спести ток вентилацията се изключва. Следват личните средства за защита. И тук не са рядкост случаите, когато не се носят каската, ръкавиците или обувките, които създават някакви неудобства.
Те създават неудобства, защото трябва да спасят човека или да му помогнат да не получи някакво травматично увреждане. Имаме още няколко неща, които са безспорно важни. Психосоциалните рискове.
Да си помислим как тръгва един работник за работа, как стига до работа, защото пътната обстановка е изнервяща. Той стига вече психически травмиран, защото понякога хората минават по 50-60 км. до работното си място. Това оказва натоварване, стрес, които се отразяват на нашата работа“, каза Загоров.
Според него дигиталните технологии биха били добре приложими при еднодневните трудови договори в селското стопанство.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Значителна облачност с дъжд
Предимно облачно
Облачно
Дъжд / Сняг
Облачно