Повече от една трета от българите не планират или не могат да почиват това лято. Домакинствата, които планират летни почивки, са подготвили малко над две хиляди лева общо за летния си отдих. Цялостните предпочитания са за почивка на море, но една четвърт от запитаните признават, че не си позволяват дори да мислят за летни почивки.
Изводите са от редовната независима програма за изследвания „лице в лице“ на новата социологическа агенция „Мяра“.
37,4% от пълнолетните българи не планират или нямат възможност да почиват през този летен сезон. Това се предимно възрастни хора от по-малки населени места. 33,2% твърдят, че ще почиват в България, 11,9% – в чужбина, а 9,6% възнамеряват да бъдат и в България, и в чужбина. Близо 8% се колебаят в отговора си. Това каза Яница Петкова, социолог в агенция "Мяра".
"Българите, които не планират почивка са възрастни или безработни хора от малките населени места у нас. Сред населението в София и по-младите и активни българи са отговорили, че ще почиват, всичко е на база доходи", уточни Петкова. Тя допълни: "Следната сума, която домакинствата са заделили може да се изчисли от 2200 до 2400 лева. Разбира се, икономически активните възрасти са и тези, които могат да отделят повече средства."
Като цяло, предпочитанията за летен отдих са свързани закономерно с морето. 38,9% избират тази опция, а 15,3% предпочитат повече почивка, различна от море. 16,1% не могат да определят. Близо 4% съвсем не могат да отговорят, но впечатление правят 25,9%, които попадат в категорията „нямам възможност да мисля по такива теми“.
Разбира се, в подобни изследвания, засягащи жизнения стандарт и възможности, невинаги се наблюдава пълна искреност. Но дори и при тази уговорка прави впечатление, че темата за летния отдих е твърде далечна от възрастните, хората от малцинствени групи, селското население.
Данните са от независимата изследователска програма на социологическата агенция „Мяра“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 8 и 16 май 2025 г. сред 806 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
По темата е интервюто със социолога Яница Петкова, може да чуете повече от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...