Евтим Костадинов е дългогодишен председател на Комисията по досиетата, чийто състав бе сменен вчера с решение на Народното събрание. Новият председател е настоящият директор на ДАНС – Пламен Тончев. Според Костадинов е много важно новите членове на комисията да изпълняват закона, както са правили той и колегите му.
„Ако Тончев успее да се разграничи от политиката, както и от това, което е работил до момента – опазването на тайната – и върви към отварянето ѝ, няма да е фатално, ако му се даде кредит на доверие“, коментира той.
Бившият председател на Комисията по досиетата смята, че Законът за достъп до архивите на бившата Държавна сигурност даде възможност да се разбере, че тези служби са работили за ръководната роля на БКП, а не за страната. Той определи като успех събирането на архивите на едно място. „Тази информация е подредена и оповестена на обществото – за хората от публичния сектор и тяхната зависимост от бившите служби“, каза той.
Костадинов припомни, че България последна от бившите социалистически държави създаде Комисия по досиетата, като е имало 12 опита за нейното закриване и за нейното неглижиране. В същото време той убедено твърди, че ако България беше отворила този архив в началото на прехода, щеше да има друг облик и лице днес.
Според него в момента страната ни отново закъснява със създаването на Институт за националната памет, в който да се влее Комисията по досиетата. Първият апел за учредяването на института е от 2012 година. Бившият вече председател заяви, че е по-добре това да се случи късно, отколкото никога, и отправи призив към политическите сили да го създадат. Добави също, че Институтът за националната памет трябва да има много широк обхват и да включва културата и изкуството.
Костадинов си тръгва с убедеността, че бившите служби не са работили в интерес на държавата, а на определена част от нея – за Партията и нейните наследници. Това, според него, е една от причините и досега страната ни да няма съвременни и професионално подготвени тайни служби.
Близо 1 400 нарушения бяха установени само в първите часове на контрола за средна скорост чрез тол камерите, който е в сила от 7 септември. От тази дата се промените в Закона здвижение по пътищата, за очакваните ефекти на който говорим с председателяна САБ Емил Панчев. По думите му вследствие на очакваните по- високи глоби в него..
95% от пожарите са свързани с човешка дейност и затова трябва да бъдем отговорни – заяви в интервю за Радио Пловдив старши комисар Васил Димов – директор на Районната Противопожарната служба. От началото на годината пловдивските огнеборци са гасили 2400 пожара, което е със 180 по-малко в сравнение с предходната година. Въпреки това при..
Аграрният университет в Пловдив официално открива новата учебна година . Ректорът доц. д-р Боряна Иванова ще даде старт на Академичната 2025-2026 година и на Центъра за чисти технологии и ресурсна ефективност на биомасата. Церемонията ще се състоят в присъствието на първокурсниците, преподавателите и официалните гости...
Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „ Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998) “ обаче се припомнят много забравени факти за голямото..
В програма "Точно днес" и " Заедно в час " говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова . От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този..
Разкъсана облачност
Предимно облачно