Ива Димитрова от сдружение "За земята" коментира в програма "Ден след ден" вероятността депозитната система за оползотворяване на опаковките отново да бъде отложена за 2027 година.
Тя изрази недоумението си относно причините за това отлагане, въпреки готовността на индустрията и гражданите и години работа по въпроса. Според нея е необходим публичен анализ, който да обясни методологията и финансовата рамка на системата, като подчертава, че забавянето е лоша новина за природата и индустрията, която се нуждае от рециклируеми материали.
Експертът остро критикува идеята държавата да управлява депозитната система, аргументирайки се с липсата на ефективност в съществуващото управление на битовите отпадъци и потенциален конфликт на интереси, тъй като в Европа повечето успешни системи се оперират от индустрията.
"Ами не е добре, защото в Европа има 18 работещи депозитни системи и 16 от тях са абсолютно оперирани от Асоциации на производители на напитки и от търговците на дребно. Това са всъщност и задължените индустрии, които имат отговорност към отпадъците, които продуктите, които поставят на пазара, генерират и те постигат много добри резултати на обратно събиране. Постигат резултати от близо 90% . Така че това е нещо, което се е установило като доказана практика, която работи и би било нелогично да тръгнем да експериментираме с държавно регулиране регулиран, управляван и опериран модел. При положение, че имаме и готовност от индустрията за покриването на първоначалната инвестиция в депозитната система, а и по този начин няма да се натоварва държавния бюджет", допълни експертът.
По думите и има съмнение в това доколко държавата има капацитета да се справи с оперирането на депозитна система, предвид ситуацията, която в момента се наблюдава
"Вече две десетилетия имаме цветни контейнери за обратно събиране, само че резултатите за рециклирани битови отпадъци са само 25% от общото число, което на фона на Европейския съюз -средно 49% е един доста слаб резултат и показва неефективност в управлението на отпадъци. Също така този процент, който споменах и е отбелязан в Европейската агенция по околна среда се гледа с повишено внимание, тъй като има разминаване в данните, които са подавани за пуснатите на пазара опаковки от напитки. Например за 2022 има разминаване от 30 000 т. пластмасови опаковки, а които са пуснати на пазара и съответно това изкривява данните, поясни Димитрова.
Според нея в момента като граждани ние плащаме по три пъти за една нерециклирана пластмасова опаковка.
" Това е веднъж чрез продуктова такса, която е включена в цената на всеки един продукт. В крайната цена, когато купуваме продукта, я плащаме, но не я виждаме на самия етикет. Също в такса битови отпадъци - това е, когато един отпадък не отиде в цветен контейнер, а отиде в сив или там, какъвто е според зависимост от локацията, нали, на човека, но отиде да се управлява след това от общинските контейнери. А и трети път с данък нерециклирани пластмасови опаковки на Европейския съюз. Казвам го данък в кавички. Това е всъщност националната вноска, която е към бюджета на Европейския съюз" каза още екологът.
Тя изрази притеснение, че ако процесът бъде организиран и управляван отново от държавен орган, би могло отново да има непрозрачност, неефективност, а и да не бъде толкова успешен модел, какъвто виждаме, че по принцип депозитните системи успяват да постигнат доста високи резултати за събирането обратно на отпадъци.
Повече може де чуете от прикачения звуков файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...