Иван Андонов – един от организаторите на Съединението

Иван Андонов е един от организаторите на Съединението, виден общественик и деец на Народно-либералната партия в Пловдив. Роден е на 28 юни 1854 година в чирпанското село Мурсалково, днешно Спасово в семейството на поп Андон Савов и Бона Тодорова.

Иван Андонов е не само революционер, но и възрожденец, казва историкът от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ главен асистент доктор Самуил Шивачев.

„Някак си ние го свързваме само покрай Съединението на България. Но той е личност, която успява да преживее целият период на Възраждането и след Освобождението, а дори и периода след националните катастрофи от 1918 година. И не случайно трябва да подхождаме с особено внимание към него, именно поради тази причина, защото той е нашата жива памет за тези най-важни събития, които се случват. Той също е от тази плеяда личности от така наречения революционният набор от петдесетте години на 19 век, който осъществява национално освободителното движение, провежда Априлското въстание, участва в Освободителната война, след това оцелелите продължават с това да постигнат обединението на България. Той е един от тази плеяда. Някак си го свързваме само със Съединението, но не трябва да се говори за Иван Андонов само като деец на Съединението“, обясни главен асистент Самуил Шивачев.

След завършването си на своето първо образование в Чирпан - идва в Пловдив.

„Това не е случайно, защото от 1861 година до 1871 година виждаме в Пловдив едно съсредоточаване на видни личности, които после влизат първо в местното епархийско класно училище, а в последствие точно тези хора застават начело на националноосвободително движение. Те стават съратници на Левски – организират Старозагорското и Априлското въстание, участват в цялата кампания по защита на българския народ след  потушаването на Априлското въстание, поставяне на националния въпрос пред Европа. Тоест това са хора, които са изключително високоинтелигентни, много добре подготвени и знаят къде и как да влязат, за да поставят националния ни въпрос“, обясни още Самуил Шивачев.

Къщата на Иван Андонов още пази спомените от неговия живот

Отправяме се към дома на Иван Андонов в Пловдив. Къщата е построена през 1892 година от известния архитект Шнитер се намира на емблематичната улица „Иван Вазов“ и носи следите на времето, но и историята, свързана с живота на българският революционер. Там ни посреща неговият правнук Андон Анодов, който в зората на демокрацията беше областен управител на Пловдив и председател на СДС в града. С трепет отваря вратата на стаята, в която е починал Иван Андонов. Тук ревниво се пазят вещите на българският революционер. Бившият областен управител разказва за своя прадядо и припомня, че е имал смъртна присъда, издадена от турците.

„Най-важен е неговият живот, и за какво той е милеел, за какво се е борил. Той е участник в Старозагорското и Априлското въстание, заловен е от турците и има смъртна присъда, която е заменена с доживотен затвор в Диарбекир. И след Освобождението го пускат и се връща в България, където веднага се включва в организирането на Съединението.Той е бил от така наречените национал-революционери. Съратник е на Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов и други видни хора. Установява се в Пловдив и става секретар на тайния революционен комитет по Съединението на България, председател тогава е Захари Стоянов. Заедно с други революционери организират Съединението. След това става шеф на народно-либералната партия на Стамболов. Дясна ръка е бил на Стефан Стамболов, и личен приятел“, обясни Андон Аноднов.

Все още в къщата на Иван Андонов се пази личната му кореспонденция със Стефан Стамболов, а най-впечатляващото от нея е, че политическите нрави, които са ни известни сега, ги е имало и преди 100 години.

„Мога да ви цитирам по памет едно писмо, в което Стамболов му пише следното „Бай Иване, прати един предрешен стражар срещу някой си там Михал, да видим какво чине и прави този човек, и ако трябва му поизтупайте кожуха“. Предрешен стражар е таен агент в днешно време“, казва Андон Андонов.

Подготвяното Съединение на Източна Румелия с Княжество България се оказва много трудна задача, споделя Андон Андонов.

„Първо организират комитет, в днешния Първенец, тогава Дермен дере. Там се организират, и все са видни хора, познати, революционери. Избират Захари Стоянов за председател. И почват да организират свалянето на румелийската власт. Извършват успешна мисия, защото по принцип това е било много трудно, защото великите сили не са разрешавали да стане това Съединение, говорим за Англия, Франция, и особено Русия е била против. И като се случва Съедиенението, вече тогава Сърбия ни обявява война и ни напада вероломно. Руските офицери, които тогава са командвали нашата млада войска, имали заповед да напуснат, и да се върнат в Русия“, разкава още Андонов.

След Съединението Иван Андонов е бил депутат в пет Народни събрания, политик от Народно-либералната партия и е работил като адвокат. Бил е и председател на Археологическото дружество. Почива на 83 годишна възраст в пловдивската си къща, в която и днес се пазят вещите на Иван Андонов.

„В тази стая е починал. Има един много интересен факт от неговия живот, който искам да Ви разкажа. Иван Андонов на 63 години ослепява на 100% от диабет, защото тогава той не се е лекувал. И въпреки това, той живее още 20 години. Докато е напълно сляп, написва три книги като ги диктува на дъщеря си. Можете ли да си представите, в тях има стотици събития, които той ги е диктувал с дати, имена, как ги е помнил? Но изглежда е имал голяма памет“, разказва Андон Анодонов.

Вече сляп, Андонов пише три книги, а първата част силно притеснява комунистите

Бившият областен управител на Пловдив разгръща с трепет книгата на прадядо си, която съдържа спомените от турско време и от Съединението.

„Тази книга той започва да я пише, тоест да я диктува, през 1927 година. Той я посвещана на внучето си Георги Андонов, който е мой баща. В предговора на първата част пише неща, с които другарите комунисти не са съгласни“, разказва още Андон Андонов.

В този предговор на първата част от книгата му пише „Нямах намерение да пиша, но като видях позора през 1923 година /има предвид септемврийското въстание/, на някои продажни български синове, които водиха пазарлъци да продадат България на московските болшевики,аз се възмутих и казах, че моята задача на този свят все още не е била завършена имало е последна дума да кажа към тези предатели, че българската земя в турско време, се покри с жертви и димящи развалини, не за вашия комунизъм“.

Заради още едно изречение, първата част на книгата на Иван Андонов е забранена. В него той се изумява как в България, по време на робството, са се родили патриоти като Паисий, Неофит Рилски, Левски, Ботев и Стамболов, а в епохата на Освобождението е родила големи предатели като Васил Коларов, Георги Димитров и Коста Тодоров.   

Правнукът на Иван Анодонов споделя, че още тогава е имало противоборство между русофили и русофоби, а самият той се включва в реализирането на българския идеал, тъй като е бил възпитан като национален патриот. Тогава хората са се гордеели с това да служат на България. И това проличава и във възпитанието на неговите деца. Преди да си тръгнем Андон Андонов ни  показва снимка на Великото народно събрание от 1893 година, на която се вижда министър-председателя Стефан Стамболов, княз Фердинанд и княгината, преседателя на парламента, и самият Иван Анодонв, който е бил заместник-председател, както и на всички 400 депутати.

Историкът Самуил Шивачев днес казва, че сегашните народни представители могат да се поучат от живота и делата на Иван Андонов.

„Най-вече да се опитват да се обединяват около големите въпроси , националните въпроси. По отношение на националните въпроси трябва да има единение, и това го е показвал Иван Андонов“, казва Шивачев.

Иван Андонов е истинката памет за едно цяло поколение, което е живяло с мисълта и идеала за Съединението на България и преодоляване на кризите след него.