Д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов, за кончината на предстоятеля на Българската православна църква Патриарх Максим:
Патирарх Максим беше обикновен човек, нямаше блясък. Той беше битов монах, традиционен, много българин по стилистика, по начин на изразяване... човек, който свързва времената. Бог му отреди жребия да води Църквата в периода, в който тя беше на ръба да бъде разтерзана от политически страсти. Със специфичното за него търпение, той е образ на някаква особена кротост и на отказ от сприхав идеологически активизъм.
Патриарх Максим беше лоялен на светската власт, разположен на късо разстояние от нея... настоявам да бъде чуто, че това, което историята знае за отношенията му с Тодор Живков, не е прост колаборационизъм, какъвто му се приписва. Той има, доколкото знам, само четири срещи насаме с Тодор Живков и на тях е възразил на първия тогава човек в държавата по църковни въпроси.
Патриарх Максим беше ревнив пазител на интересите на Църквата като сакраментална институция. Църквата трябваше да оцелее като институция, в която се преподават тайнствата и трябваше паството да има достъп до тайнството... Патриарх Максим изгради образа на българската традиция, на една устойчивост, от която България има голяма нужда.
Това, което предстои на Църквата ни, тревожи, защото ще трябва да спести на българското общество два или три риска: амбициозен, но незрял човек да се втурне към поста патриарх. Вторият риск - да бъде избран човек като подставено лице на изтерзалия народа ни бизнес през годините на прехода и който би бил подкрепен от съществата, наречени архонти.
България има нужда от читав патриарх, който да обозначи вечността на институцията. Имам огромно безпокойство, че ще трябва да търсим такава личност с допълнително осветление...
