Всяка година Софийския университет награждава с голямата си награда за литература по един писател, който вече е написал достатъчно много и достатъчно добри книги, за да може да получи награда за своето творчество. Награденият е написал повече от 17 книги, някои от тях вече с награди”.
Димитър Шумналиев сподели за „Артефир”:
„Всеки творец очаква награда, поне наградата на публиката. Тази награда на СУ много ме радва, защото това е една от най-авторитетните награди в България. Тя се присъжда от хора, които не участват в литературните кръжоци, лобита и т. н. Последната ми книга, която е повод за наградата ми, се нарича „Храмът на усмивката”, роман който ни извежда в 13 век при татарите. Колкото до това дали съм с диплом от писателското училище на университета в Айова Сити - да, така е. Завърших го преди много време. Имам дипломата, но и спомени. Това бяха 35 души писатели от 35 страни, 35 различни свята. Заредих се с неща непонятни за нас, за нашите културни и литературни традиции и светове, практики, изкази, тревоги и т. н. Много богато училище. В отговор на въпроса ви има ли тема, която не бива да бъде обсъждана в книгите ще кажа, че има такива теми и в живота. Никоя сериозна държава, която си познава традициите не спори с най-важния си университет, както се случи със СУ. Това е тема, която изобщо не бива да съществува в общественото пространство, да не говорим за книгите.
Днес българският писател носи отговорност, или поне би трябвало, към високите ценности. Или ги слага в сърцето си и ги превръща в текст или се мушка в ниши по-близки до пазарните. Това е наистина право на избор и сега го имаме.
За сметка на това изкушенията станаха повече. За жалост много мои колеги предпочетоха лесния пазарен продукт пред високия естетизъм. За себе си мога да кажа, че след такава авторитетна награда човек се зарежда с нови идеи, с още живот. Някак си укрепва духа, укрепва надеждата и става по-лесно да се работи.”
