Иначе интересен факт за „Гогол Бордело” е, че циганският етнос в групата съжителства с още дузина не по-малко атрактивни – руски, украински, китайски, шотландски, еквадорски, тайландски, афроамерикански – поотделно или преплетени в гените на музикантите от бандата – истински катун на духа и въображението! Самият Юджийн Хутц е организатор и куратор на първия в света „Джипси Пънк Фестивал” в Ню Йорк (всеки септември-октомври от седем години насам) – форум, на който нерядко гастролират и български музиканти. На сцена – и фестивална, и клубна – Юджийн се е качвал заедно с нашенски герои-виртуози като Иво Папазов и Юри Юнаков. От български джипси-пънк също отбира туй-онуй: „Всичко знам за българския джипси-пънк – (Юджийн пред програма „Христо Ботев” и сп. „Ритъм”, 2006г.) – Как се казваше онзи огромен травестит? С голяма руса глава и голям рус задник?... Имаш предвид българския Мерилин Менсън… Юджийн: Е, не – по-скоро българския Джордж Майкъл”… С Мадона „Гогол Бордело” също имат няколко излизания на сцена за по едно-две парчета, но за албум заедно е рано да се говори – прекалено голям залък би било за американския шоубизнес: засега „близките им сътрудничества” са по-скоро в киното (филмът на Мадона Filth & Wisdom с Юджийн в главната роля).
А сега – като загрявка за следващата ни среща – на 19-ия Sziget в Будапеща – ви предлагаме колаж от няколко различни интервюта на нашето предаване с Юджийн, взети все на, или във връзка с остров Обудай през периода 2006-2008 г.
Как започна всичко? Как се роди „Гогол Бордело”?
Срещнахме се в Ню Йорк. Това си е една много нюйоркска група. Парадоксално е, защото първоначалното впечатление е за нещо по-глобално, за продукт на глобализацията, но ние сме си типична местна квартална нюйоркска банда. Дори сме твърде антиглобални, с автентичен местен цвят и привкус...
А какви са корените на вашата музика?
Предимно карпатски. Аз съм наполовина украинец и наполовина ром. Много хора определят корените ни като балкански, защото за тях всичко, което звучи малко по-ориенталско, е балканско. Но те не разбират нищо... Ромите във всяка страна са различни: циганите-мюсюлмани са едни, украинските цигани са други и т.н. Същото е като славянските народи – всички са славяни, но имаш украинци, имаш сърби, имаш словаци, имаш словенци. И само тези, които хал хабер си нямат за какво става дума, не правят разлика между тях.
Въпреки украинския си произход „Гогол Бордело” е феномен на американската култура. Как би описал циганската култура в Америка?
Ами, американските роми произхождат от европейските, така че не са коренно различни от тях, но повечето роми в САЩ са асимилирани от „автомобилния бизнес”, много от тях днес са гангстери, които нямат много общо с музиката. С музика се занимават повече тези, които са първо или второ поколение емигранти.
Ти самият нямаш нищо общо с „автомобилния бизнес”, както си личи и от музиката ти...
Да, за разлика от продавачите на коли аз не рекламирам и не издигам лозунги. Всичко, което съм искал да кажа, го има в песните ми. Мога да добавя само, че ям много плодове. И букви ям също.
Циганската кръв в жилите понякога кипва неочаквано – случва ли ти се и на теб отвреме-навреме?
Имаш предвид когато сякаш нещо те удря в главата и ти се приисква неистово да трошиш и да гризеш мебели – о, да, определено, да: то това си го носиш в себе си… циганската природа е доста „подривна”.
Разкажи ни за твоите „странни чичовци от чужбината”, за които пееш в една от песните в албума Super Taranta. Колко често се срещаш с тези „чичовци”? И колко чичовци всъщност имаш?
Непрекъснато си общувам с тях. Тази песен беше вдъхновена първоначално от моя покоен „чичо” от The Clash Джо Стръмър, но визира и някои други мои „чичовци” в музиката като Иги Поп, Ник Кейв и моите сибирски ромски вдъхновители Виктор Бусольов и Саша Калпаков. Винаги съм във връзка с тях – независимо дали лично, по телефона или чрез музиката им – те са пътеводната светлина в моя живот.
Ако един ден дойдете в България, какви са желанията и очакванията ви?
Да има колкото се може повече девойки – и по време на концерта, и след него. Ще ги чакам на рецепцията още от 4 следобед.
И накрая: знам, че сте близки приятели с „Култур Шок”, които правят революция, подобна на вашата, само че на другия край на Америка. Как изглежда твоята Америка и какво е за теб Америка?
Имам много приятели източноевропейци в САЩ и САЩ е прекрасна страна, която не може да бъде променена от един или двама задници, докопали се до властта. Тази страна е уникална и може би именно това не се харесва на много хора. Но тя продължава да си е уникална.
(Очаквайте продължението на 19-ия Sziget на остров Обудай – на 14 август от 16.30 ч. на главната сцена на фестивала!)
