Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Във времето на скандали, тиражирани през увеличителното стъкло на медиите, излизането на една лирическа книга едва ли се възприема като събитие. Защото авторът на лирика има друг „психопрофил”. Ценностите му са от областта на хармоничното, на свързването, а не на противопоставянето. Не, не става дума за розови очила. Нито за безметежно витаене в облаците, когато наоколо светът се разтърсва от противоречия, а възлите очакват да бъдат разсечени. За сизифовите усилия на поета (респ. на своите собствени) един гениален безсребреник и безумец, Сергей Есенин, беше казал, че се изразяват в стремежа да венчаеш бялата роза с черната жаба. Сигурно този стремеж е неунищожим. Той няма национални и времеви характеристики. Сигурно подсъзнателно е била водена от него и Петя Цолова, докато е пишела стихотворенията си, събрани в книгата „Насаме с белия свят”. „А дали е така...” – ще разберете от разговора й с Дарина Маринова и от стиховете й в авторско изпълнение.
