Ако окото е обектив, който снима живота и смъртта около себе си, запечатва кадрите върху лентата на кожата и костите, а после проявява негативите в тъмната стая на черепа, то снимките от този фотоапарат са тук, в стихотворенията на Яна Пункина.
Това е книга за тялото, което усеща присъствието на други тела, човешки и животински, вижда тяхната взаимосвързаност. Това е тяло с много висока чувствителност.
Димитър Кенаров
