За съжаление, ние сме само страничен наблюдател през последните две години на процесите, които вървят с обявяването на търга за избор на изпълнител на античния комплекс "Сердика". Това каза в предаването „Неделя 150“ главният архитект на София Петър Диков.
Недопустимо е едни градежи от преди 2000 години, които са стояли под земята 1500 години и ние ги извадихме, за да може хората да ги видят, да се върнат в историята, да видят каква е била позицията на София, какъв град е бил в рамките на голямата Римска империя, да се рушат и да допуснем да загубим нещо, което е оцеляло 2000 години. Мисля си, че все пак ще завърши тази съдебна процедура по оспорването на избора на изпълнител и още тази година се надявам да се започне реставрацията и реконструкцията, за да може догодина към края на лятото, т.е. това време някъде – септември трябва да е финалният срок на работа, тъй като то е обвързано и с финансирането, европейско, а европейското финансиране трябва да приключи в края на септември 2015-а за този планов период.
За възстановяването на паметните плочи на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотен полк, главният архитект Петър Диков коментира:
Възстановяването на имената на загиналите от 1-ви и 6-ти пехотен полк е необходимо и то ще бъде един достоен жест на София и на софиянци към тези хора и към техните имена, които са стояли толкова години на паметните плочи. Има други архитектурни устройствени решения, едно от които между впрочем е показано в конкурса. Решенията на конкурса му са показани на софиянци както на сайта на Столична община, така и с табла на мястото на паметника. До 8 септември ще бъде обсъждането и ще се приемат мнения, становища, предложения. Очаквам да има резултат. Освен това, да се опитаме да достигнем единно мнение по отношение на бъдещето на паметника.
Диков се надява, че следващите 5 години ще бъдат годините на сериозен ръст в енергийната ефективност. Санирането само на панелните жилища ще създаде ефект от построяването на двата реактора на „Белене“, каза той и добави:
Това, което беше формирано като първа стъпка за енергийна ефективност в нашия бит, в нашите жилища, беше много малко по обем и не беше достатъчно добре и достатъчно бързо разработено. Яви се и елементът, че са парите в момента са блокирани в КТБ. Убеден съм, че ще успеем поне да извадим няколко пилотни проекта до средата на следващата година, които да докажат на българина, че решенията в голяма част са в спестяването на енергия, а не в разходването и доставките й. Най-важното, което трябва да се върши в момента, е да се убеждават българските граждани, че инвестициите в енергийна ефективност са много по-качествени и много по-полезни и с по-голямо бъдеще отколкото каквито и да е инвестиции в производството на енергия и доставка на енергия.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
