Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Преподавателят по история в университета във Велико Търново проф. Милко Палангурски припомня, че предсрочните избори са практика у нас в периода от Освобождението до края на деветнайсети век. Едва два парламента от десет са изкарали пълен мандат тогава.
След това, до войните, още един. Между двете световни войни три парламента изкарват целите си конституционни мандата. На практика, до края на режима на действие на Търновската конституция имаме шест парламента, за които можем да твърдим, че са успели да покрият, съответно, в различните години различни мантади от по три, четири или пет години. В тоталитарната система, разбира се, всичко вървеше по часовник. В модерното време, от началото на прехода до 1997-а година нито един парламент не успя да завърши своя мандат. Като свикнахме с трите кабинета, които изкараха пълния си мандат, изведнъж решихме, че едва ли не сме станали много по-стабилна парламентарна система. Не! Просто се възстанови, бих казал, нормалността, за българския случай. /.../ В онова време, за което говорим, във времето на млада България, има документи от 1894-та година, че една кампания струвала поне 2000-3000 хиляди лева, но трудно можем да кажем дали тези средства са раздавани директно или са използвани за корупционно влияние към избирателя. Директно купуване има към 1900-1901-ва година, намирал съм документи, че се дава около лев на глас. Лев не е малко, защото цената на декар земя по онова време е към 50 лева за по-ниска категория. /.../ Ако отворите стенографски дневници от края на деветнайсети век в парламента, ще видите абсолютно същите дебати. /.../ Всичките тези неща харчат изключително много обществена енергия. Все започваме от нула.
Цялото интервю на кореспондента ни във Велико Търново Катя Чорова с историка проф. Милко Палангурски можете да чуете в звуковия файл.
