Интервю на Мария Костова с политолозите Кирил Аврамов и Първан Симеонов.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Миналата седмица кабинетът „Борисов” представи подробната си управленска програма. В нея са заложени търсените резултати в 21 области, 423 цели и 1155 отделни мерки. Какво всъщност се крие зад този респектиращ обем? И как специалистите тълкуват съдържанието на документа? – попитахме политолозите Първан Симеонов и Кирил Аврамов.
Първан Симеонов: Какво ми направи впечатление в управленската програма? При най-едър прочит изпъкнаха няколко неща. За първи път в държавен документ се появи терминът „демографска катастрофа”, вероятно под влияние на Патриотичния фронт. Струва ми се, че тази тревога трябва да се сподели. Второ, видях воля за конституцонни промени на тема съдебна реформа. Не разбрах точно каква е волята по отношение на данъците. Хем пишеше, че ще има дебат за данъчната система, хем ни казаха че е добра и няма да се пипа?! Много любопитна е главата за подобряване на публичната среда, на тема собственост на медии, прозрачност и т.н., доста навременна е тя. Има е ред други акценти, които като че ли са писани за днешния ден. Аз не знам дали хоризонтът на правителството е 4 г., но програмата изглежда изключително актуално към днешния ден. Иначе това е програма като всяка друга. Важното какво ще последва след това. Стискаме палци на правителството, а след мандата му ще вземем писалка и ще отбележим какво е изпълнило от управленската си програма.
Кирил Аврамов: Първото нещо, което прави добро впечатление е начинът по който е написана. Тя е с една малко по-дълга визия. Първо са заложени принципите, духа, цели, подцели и мерки. Именно затова е този внушителен обем. На мен ми липсват индикатори, с които да можем да замерим изпълнението. Много от нещата са навременни. На мен също ми направи впечатление главата за публичната среда, върху която е наложително да бъде акцентирано. Другите две важни глави са – Глава „Правосъдие” и Глава „Здравеопазване”. В чисто икономически план виждам, че се извежда нещо като фетиш. Акцентира се върху туризма. Това което трябва да се има предвид е, че туризмът, като всеки бранш, подлежи на една мода в потреблението. Т.е. ако разчитаме дългосрочно, че това е капитал, върху който може да се инвестира, е добре, но трябва да има ясна визия дали ще бъде зелен капитал и пр. Има и иновативни идеи по отношение на чисто икономическата проблематика. Друг въпрос е как те биха били въведени на практиката, защото те са в пряка релация с институционалната среда. Думата ми е дали бизнесът ще бъде оставен да работи с пазара или ще прави това въпреки институциите и въпреки държавата. Това продължава да бъде основният голям въпрос. Имаме ли тази иниституциална стабилност, при която можем да капитализираме, поради тази разнородност и спойка, която държи по-дългосрочно правителството. Това е капитал, от където могат да тръгнат наложителните реформи, от които няма бягане.
В звуковия файл може да чуете цялата дискусия с днешна дата и да разберете как заявената програма консолидира участниците в управляващата коалиция, доколко местните избори на есен могат да я дестабилизират и какво е мястото на опозицията в този политически пъзел.
