Втората световна война за половин век начертава политическата карта на Европа и България, за съжаление, попада от погрешната страна на тези очертания. Което неминуемо се отразява върху нейното развитие, върху мястото ѝ в днешния глобален свят и върху много още сфери, които продължават да буксуват включително и поради тази причина. Факт обаче е, че през Втората световна война нашата страна, поне в началото на бойните действия, не е била в горещите места на сраженията, но пък е била в центъра на други сражения, не по-малко ожесточени – на външнополитическите интриги и шпионските афери. Не е изненада за никого, че тук са си давали среща, така да се каже, разузнавателните служби на воюващите страни, черпели са информация и взаимно са си подливали вода. В същото време България, малката балканска държава, се е опитвала с всякакви сили и средства да предотврати катастрофите, последвали края на Балканските войни и на Първата световна. Трескава 
дипломатическа дейност, сондиране на мнения на чуждестранните правителства, преговори под сурдинка и в дълбока секретност, опипване на почвата – всичко това тогавашните български държавни мъже са пробвали, за да отместят надвисналата над страната беда. За жалост, преждевременната смърт на цар Борис III до голяма степен предопределя неуспеха на тези начинания – страната вече не е имала такъв авторитетен водач, с тежест и самочувствие пред чуждите кабинети. Ето защо накрая стигаме до прословутите сфери на влияние, разпределени между Сталин и Чърчил, които хвърлят страната ни в мечешките лапи на грузинския сатрап. Как се стига до тук? За това ще разговаряме с гостите в предаването: проф. Пламен Цветков, един от водещите специалисти по нова и най-нова българска история, автор на множество научни трудове, последният от които е посветен тъкмо на този период – „Под сянката на Хитлер и Сталин. Т.1. Началото на Втората световна война в Европа“, и Георги Боздуганов, автор на изследването „България – военният трофей на Сталин“.
