Напоследък да се прикачи етикет на книгата, да се пакетира тя в удобно и лесно за възприемане нещо-за-забавление, като че ли стана всеобща практика, възприета и от читателите, и от пишещите за книги. Моделът не е български патент, нито се отнася само за книги. Като всичко, което се копи-пейства, той също е приложен успешно у нас. Но нека не бъркаме жанровете с тези етикети - моделът просто ги използва, като често пъти съвсем съзнателно ги „фалшифицира”. Като напишеш за един роман, че е психологически, рязко намаляваш кръга на читателите му. Сложи му един „трилър” и читателите се увеличават неимоверно. А ако това е известно и уважавано име – продажбите са в кърпа вързани.
Такъв е случаят с романа „Невинният” на големия британски писател Иън Макюън. Макар на пръв поглед да изглежда книга, която притежава „успешните” съставки, тя далеч надхвърля етикета „психологически трилър”. Времето на действието е началото на Студената война, Берлин е разделен на зони, но Стената още я няма; истинска история - секретната операция на ЦРУ и МИ-6 „Голд”, приятелство, любов, възмъжаване, убийство, финал след години, тъкмо преди падането на Стената... Всичко звучи познато и готово за касов филм. Филмът е заснет три години след излизането на романа през 1993 от Джон Шлезинджър с участитето на Антъни Хопкинс, Изабела Роселини и Кембъл Скот. Нищо от това, което обаче си представяте преди да сте видели филма и след първите страници на книгата, не е такова, каквото изглежда. Добрият писател прави от уж баналните съставки динамичен и смислен роман, написан с изключително майсторство, с внимание към детайла. Книга, която четем бързо, не защото искаме да разкрием убиеца, а за да разберем колко крехки са човешките отношения, как неусетно се преобръщат човешки съдби. И няма особено значение дали е по време на Студената война, дали сме в Берлин и кои са главните герои.
