Картината в сектора обаче не е повод за кой знае какъв оптимизъм. Лихвите по депозитите в момента са паднали до около 1.6% от 2.6% в края на миналата година, което е резултат от затегнатите кредитни регулации и липсата на възможност за пласмент, под формата на кредити на натрупания паричен ресурс.
Така че, финансовите резултати на сектора не са следствие от увеличение на търговското кредитиране, а от намаляване на разходите за лихви по депозитите в размер на 29%. Принос към печалбата на банките имат и приходите от таксите и комисиони, които нарастват с около 12%.
Положителните тенденции обаче, коментира Сарийски, се отнасят само до няколко големи български банки. Всички останали имат проблем с понижението на лихвите, защото резки мерки в тази посока биха довели до изтегляне на депозити от тях. Хората са склонни са държат парите си за под един процент лихва само в банките, които считат за стабилни.
Това, което правят в момента депозантите – казва експертът – е да раздробяват влоговете си на по-малки, за да бъдат покрити от системата за гарантиране на депозитите, както и да ги прехвърлят от банка в банка. Защото в някоя банка не им харесват финансовите показатели, или заради собствеността. Ето сега например, не малка част от банките, които имат гръцка собственост, имат доста ограничени потоци от депозити.
Сарийски допълни, че при банките, които изпитват затруднения с рентабилността си, може да се очаква процес на сливания и изкупуване и прогнозира, че до края на годината очаква поне една сделка в сектора у нас.
До края на годината е възможен и ръст на потребителските кредити, във връзка с предприетите кампании за събиране на задължения от страна на НАП, ВиК, електроразпределителните дружества и топлофикациите.
Така че, е възможно да имаме едно теглене на кредити – прогнозира Сарийски –за да бъдат покрити такива стари задължения, било към НАП, било към доставчиците на комунални услуги.
По отношение на фирмените кредити – инвестиционните нагласи в страната не са оптимистични. Тенденцията на понижение на преките чуждестранни инвестиции от 2014-та, продължава и през настоящата 2015-та, като за първото тримесечие спадът е с около 8%. Освен в брутен обем, неблагоприятната тенденция се наблюдава и в структурата на инвестициите: за 2014-та германските инвестиции са намалели с около 300 млн.евро. Основните потоци са от офшорни зони и няколко по-малки от неевропейски страни.
По отношение на предстоящите стрес-тестове на банковата система у нас, Сарийски не очаква кой знае какви промени. Той допълни, че проблемите в българската банкова система не са в структурата на активите на отделните кредитни институции, а в регулатора БНБ, в законодателството, което забави с месеци изплащането на гарантираните депозити на вложителите в КТБ и оказа негативно влияние върху доверието в банковата система.
