Двама германски майстори на вокалната миниатюра, популярни в своето време и, вероятно, логично останали в сянката на гениалните си съвременници.
Льове е роден една година преди Шуберт, надживял го е с цели 41 години. Работи като педагог, като диригент, бил е много известен като певец с прекрасен тенор, по-късно – баритон; гастролирал е из много европейски страни. Популярността му като автор на песни и балади е толкова голяма приживе, че го наричат „северогерманския Шуберт“. Въпреки постоянния си досег с малката вокална форма, у него липсва композиционно развитие в този жанр: сякаш е веднъж завинаги привързан към вече установен модел.
Карл Льове умира на 20 април 1869 година. Няколко дни след това – на 5 май – се ражда друг талантлив немски музикант: Ханс Пфицнер. По традиция той поема пътя на баща си – цигулар в Болшой театър, когато Ханс се ражда; 3 години след това семейството се преселва във Франкфурт. Ханс Пфицнер работи усърдно и успешно като пианист, педагог, диригент, писател, дори и като режисьор. Автор е на 106 песни, в които следва, доста консервативно, принципите за национално изкуство. Пише симфонична музика; сред петтте му опери най-известна е „Палестрина“ по собствено либрето и в стила на Вагнер. Умира през 1946 година.
