Турският президент Реджеп Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели убедително извънредните парламентарни избори преди седмица, ги окачестви като вот за стабилността на Турция.
Стратегията на ПРС включваше нагнетяване на напрежението, консолидация на националистическия електорат и по възможност изолация на лявата прокюрдска партия Демократичната партия на народите, констатира Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. – Ако тази партия не беше преминала 10-процентната бариера за влизане в турския парламент, това автоматично би довело до квалифицирано мнозинство на ПСР. Получи се засилване на националистическите действия от страна на правителството, от друга страна бяха кървавите атентати в Сюруч и Анкара, които допълнително изостриха напрежението и резултатът е, че турското обществено мнение се поляризира. Така Ердоган успя да спечели победа, да състави правителство, но не и да получи гласове, които биха му дали възможност за промяна на конституцията в посока президентска република. Ключовото послание на тези избори беше или победа на ПСР, или хаос в страната и проблеми за сигурността в Европа от кризата в Близкия изток. Всички външни фактори са доволни от това развитие на ситуацията и е очевидно, че Европа предпочита да има за партньор силен лидер с ясно очертано парламентарно мнозинство.
В този смисъл, според доц. Пламен Ралчев от УНСС, ролята на Ердоган като надежден ключов диктатор, точно в този момент, е позитивна за турския президент, защото международната обстановка благоприятства.
В дългосрочен план тази роля, при положение, че имаме примери от подобни диктатори в Северна Африка и Близкия Изток и знаем какво се случи с тях, е конюнктурна и не е ясно до кога ще отговаря на определени външни интереси. Сигурен съм, че Ердоган ще започне „да извива ръцете“ на ЕС и ще манипулира със страха от миграционните вълни, които могат да потекат към Европа. Малко вероятно е Турция да продължи да работи по посока на членството си в ЕС. Нашата съседка вече има определена изгода от отношенията си с Евросъюза, тя е част от Митническия съюз и икономическите ползи от партньорството са безспорни. От тук нататък стратегията на Ердоган надхвърля Европа и по-скоро той манипулативно ще прави всичко възможно да постига определени отстъпки – отбелязва доц. Пламен Ралчев.
Двустранните отношения между България и Турция са ключови за нашата сигурност, заяви Любомир Кючуков.
България като част от ЕС споделя тези проблеми и притеснения, които важат и за Европа, но в много по-голяма степен. Ако тези над 2 милиона мигранти бъдат използвани като средство за натиск от страна на Турция върху Европа, безспорно нашата страна първа ще пострада, защото сме на границата. Този постоянен диалог, който България се опитва да води е изключително важен за националната сигурност и аз очаквам той да бъде продължен.
Доц. Пламен Ралчев очаква, че в Турция ще ескалира напрежение и трябва да се има предвид при какви негативни процеси ситуацията би се отразила неблагоприятно върху двустранните отношения с нашата съседка.
Процесите на преструктуриране на турското общество и повишаване на неговата конфликтност са много значими и това би повлияло негативно на сигурността на Турция. Второто направление, по което България би била засегната, е стремежът на Ердоган да превърне Турция в гравитационен център за всички мюсюлмани от цялото бивше историческо пространство на Османската империя,от което и българските земи са била част. Този гравитационен център действа не само по религиозни причини, но и по социални такива – безработица, здравеопазване. Тази вътрешна конфронтация засяга и българските преселници в Турция, които са с двойно гражданство. Работя върху една книга и се наложи да направя аноним анкети и интервюта с български изселници. Една голяма част от тях не одобряват политиката на Ердоган и при неблагоприятно развитие на процесите в Турция значителна част от хората с двойно гражданство декларират, че биха помислили за връщане в България. По тази хипотеза никой не работи.
