Преди 15 години със създаването на системата за закрила на детето у нас започнаха системни усилия за закриване на институциите и предлагане на алтернативна грижа на малолетните, отглеждани в домове за деца без родители. През 2009 година започна процеса на деинституционализация, като до 2025 година се предвижда закриването на всички домове. По-качествен живот и грижи за децата според новите условия трябва да се полагат в Центровете за настаняване от семеен тип.
Това обаче реално не се случва според Тодор Стефанов, който има пряк поглед върху живота в социалните домове, към когото за подкрепа се обръщат деца, които са живели в институциите. Той посочи, че в София има 13 центъра от семеен тип и три преходни жилища, в които обаче децата не получават добра подготовка и адаптация за реалния живот. Много малко от тези деца се реализират успешно, най-често те се включват в просията тук или в чужбина, обясни Тодор Стефанов.
Според него в домовете за деца, лишени от родителска грижи, не се правят достатъчно проверки и насилието там се случва многократно. По думите му, случвалото се в тези домове сега се случва и в центровете от семеен тип. Тодор Стефанов разказа още:
Бил съм в приемно семейство. Много хора искаха да ме осиновяват. И до днес комуникирам с тези хора. Работя. Не чакам държавата да ми дава.
Държавната агенция за закрила на детето извършва системни проверки, по план и по различни сигнали, например от неправителствения сектор или на Службите за социално подпомагане, заяви за "Хоризонт" председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ева Жечева.
Сигналите, които получаваме, са почти от целия спектър на детските права.
Центровете за настаняване от семеен тип не са класически институции, а са основани на индивидуалния подход и грижа, отчитат се индивидуалните характеристики и промяната е качествена в сравнение с домовете за деца без родители. Децата в тези центрове са много по-устойчиви и сигурни в действията си, поясни Ева Жечева. По думите ѝ, процесът на деинституционализация има високо обществено доверие и най-важно е различните случаи на нарушения в различни центрове да не опорочат тази грижа.
Най-голямото предизвикателство според Ева Жечева е как тази социална система ще отговори на нуждите на децата с психични заболявания.
