Европейското законодателство не позволява на гражданите със свалени радиатори в жилищата да се освободят от останалите такси за парно за отопление на сградата, обяви в Брюксел министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която се позова на експертно становище от Европейската комисия:
Тъй като отношенията между топлофикационните дружества и гражданите не представляват отношения между "Топлофикация" и съответното физическо лице, а представляват договорни задължения, договорни ангажименти между "Топлофикация" и етажната собственост. Ако етажната собственост се откаже от услугите на "Топлофикация", но всички, то тогава няма пречка да се разтрогне и договорът с топлофикационното дружество.
България е сред последните страни, които не са изпълнили изискването на Европейската комисия, да намали държавната намеса в определянето цените на електроенергията. За да се предотврати негативният ефект върху най-уязвимите групи потребители, правителството в София трябва да определи нови критерии кой има право на енергийни помощи:
Малко повече от 30 процента от българското население може да бъде определено като енергийно бедно. При пълната либерализация на електроенергийния пазар и при рисковете, които биха могли да възникнат по отношение наистина на уязвимите потребители, то тогава цялата философия по отношение на предоставянето на тази помощ трябва да бъде променена, тъй като към настоящия момент този брой на уязвимите потребители се определя по субективен начин. Докато при пълната либерализация при разработването на този механизъм за защита на уязвимите потребители, то тогава държавата трябва да има ангажимента да идентифицира точно тази категория лица, които могат да бъдат определени като енергийно бедни и тогава да се мисли за тяхната защита.
Сега държавата плаща средно по 75 милиона лева годишно енергийни помощи на близо 276 хиляди души, уточни Теменужка Петкова. Министърът на енергетиката участва в първо заседание на създадената работна група между българската страна и Европейската комисия за либерализацията на електроенергийния пазар.
Малко повече от 30 процента от българското население може да бъде определено като енергийно бедно. При пълната либерализация на електроенергийния пазар и при рисковете, които биха могли да възникнат по отношение наистина на уязвимите потребители, то тогава цялата философия по отношение на предоставянето на тази помощ трябва да бъде променена, тъй като към настоящия момент този брой на уязвимите потребители се определя по субективен начин. Докато при пълната либерализация при разработването на този механизъм за защита на уязвимите потребители, то тогава държавата трябва да има ангажимента да идентифицира точно тази категория лица, които могат да бъдат определени като енергийно бедни и тогава да се мисли за тяхната защита.
