Една добре позната поговорка гласи, че пилците се броят наесен. Но в археологията „преброяването“ на резултатите става през февруари. Дни, пред откриването на поредната Представителна изложба, в залите на Националния археологически институт с музей (НАИМ) е особено напрегнато. Трябва да се подготвят витрините с експонати. Още веднъж прецизно да се огледа всичко. Напомня атмосферата в театър, преди началото на премиера. В масовата реч се настани формулировката „постижения на археологическото лято“. Всъщност, в тази професия сезонът е равен на година. Да, докато обичайно хората по това време се изтягат на плажа, с мисълта за приятна почивка, или пътешестват в чужбина, археологическите екипи работят на терен. И в жега. И когато хване студ. Всяка професия си има работни „заклинания“. В археологията напоследък все по-често се налагат няколко типични „мантри“, например: „Само да не вали! И парите по проекта да пристигнат навреме“.
Ето ни сега – пред поредното чудо: да видим най-доброто, от най-добрите постижения на изминалия археологически сезон 2015. И за гилдията, и за публиката предстоят вълнуващи срещи с историята. Пак ще жужат въпроси: Колко обекта ще бъдат представени и как? Ще има ли постери? Ще видим ли монети? Каква изненада е това разградско село Каменово, с находки на 6 200 години! Ето и Аугуста Траяна в Стара Загора! И още, и още... Как ли са оцелели до наше време епиграфските надписи. Колко интересни неща сме имали!
Може би това е малката награда за огромния труд, за невидимите нервни окончания, изпъвани многократно в между административни неуредици.
Представителната годишна изложба през февруари е финалът на един сезон, в който покълват надеждите и очакванията за следващия. Кратък миг на отдих и удовлетворение, в навечерието и на професионалния празник на археолозите, 14 февруари! Заедно с доц. д-р Людмил Вагалински, директор на НАИМ при БАН, имаме сега възможност да „хвърлим поглед” към залите на музея, както и към бъдещите планове с най-важното, което предстои през 2016 година.
