Натрупаха се достатъчно аргументи и в полза на икономическата теза, че преминавайки към подобни форми на минимални социални стандарти – базов доход или минимален гарантиран доход, могат да се решат не само социални и морални проблеми, свързани със справедливост и т.н, но и чисто икономически, натрупани с десетилетия проблеми. Като например какво да правят хората, как да се подготвят и саморазвиват, когато в продължение на доста време нямат работа. Това коментира в предаването „Нещо повече“ проф. Кръстьо Петков – председател на Съюза на икономистите в България.
Той обясни, че експериментите, правени досега, при това в бедни държави, показват, че 80% от хората, които получават безусловен базов доход, го използват, за да могат да развият услуги в общността и да имат достъп до услуги, които иначе няма как да ползват, при това пряко свързани с пазара на труда – образование и повишаване на квалификацията, грижа за децата, за да могат майките да работят и т.н.
Сигурно в 20% от случаите това ще поощри социалния мързел, особено ако размерът на базовия доход е необосновано висок. Но нима сега със социалните помощи да не се поощрява на редица места мързел, корупция, злоупотреби, заяви проф. Петков.
Той допълни, че проучвания у нас показват, че далеч под 15% от хората ще спрат да работят, при подобни условия.
За да може каквото и преразпределение да има на бюджетни средства, някой първо трябва да ги е изработил. Където и да съм гледал експерименти или теоретични разработки за това как би работил базовият доход, основният извод, който се забелязва е, че никой никъде не е сметнал как това може да се случи. Как едни хора ще работят, докато други хора си почиват.