Днес Америка се прощава със своя действащ президент. Аз имам много сериозни морални и идейно-политически причини да не съм негов поддръжник, но обикновено доброто зрение ми помага да кажа, че той е един почтен, добронамерен и не лишен от определени таланти човек. Той стоеше добре там, но ако говорим сериозно, равносметката от неговото президентство е повече от отрицателна.
Светът днес се прощава не с него, а политиката на Демократическата партия на САЩ. Самата политика беше, меко казано, катастрофична. Обама е човек, който беше управляван от задната седалка, реалният истеблишмънт на неговата партия, която управляваше страната, а оттам може би и голяма част от света. Аз мога да изброя най-малко 10 случая, свидетелстващи за това, че тези , които реално управляваха Америка зад гърба му, непрекъснато нарушаваха неговите договорености, непрекъснато му пречеха да реализира политиката си. Той напомня с биографията си и с това, което е направил досега, съдбата на Джими Картър. Обама не беше свободен.
Вацев коментира и това какво остава след като демократите вече не са на власт:
Властта на Демократическата партия си отива и по-интересно е какво остава от тази власт на Демократическата партия в САЩ и света. Остават три далекосрочни стратегически последствия и три катастрофи.
Първата катастрофа, очевидно това е катастрофата на демократите в Близкия изток – безумието в Сирия, предателството на Израел, абсолютната безсмислица на положението в Египет, изобщо, катастрофалният, мизерен и унизителен край на Арабската пролет, това е заслуга на Демократическата партия.
Втората катастрофа, разбира се, е с Русия. Заслуга на Обама е, че няколко пъти Русия и САЩ бяха на ръба на войната.
Третата катастрофа, която особено болезнено се чувства сега и ще продължим да я чувстваме, това е катастрофата с Европа. Това е европейският евроатлантизъм, който катастрофира и оставя руини в Европа. Обединена Европа много дълго време няма да се излекува, няма да се оправи от бежанския удар, от бежанската вълна.
