Цялата година - от началото до средата - до юли, до рождението му, мина под знака на честването на тази годишнина и наистина това е съвсем оправдано, защото Левски е една историческа личност, която е впечатляваща, отбеляза доц. Вачков, като допълни: Той е героят, перфектният герой - като вземете делото, на което се отдава, начинът, по който се отдава и накрая, разбира се, задължително мъченическата смърт.
В някакъв смисъл той е перфектният герой. Стамболов също е герой, но не е перфектен. Стамболов после ще управлява България и когато управляваш една държава, винаги има моменти, когато трябва да взимаш решения, които те конфронтират.
Стамболов е също революционер, организатор на Априлското въстание, на практика човекът, който организира въстанието, което ще ни освободи, но той оцелява. Впоследствие управител на България и има изключителни приноси, но в крайна сметка той е убит от българи - значи до такава степен има омраза. Докато при Левски образът е олицетворение на героизма във всяко едно отношение, посочи историкът и подчерта, че отбелязването на годишнините, свързани с живота и делото на Апостола на Свободата, започват още преди Освобождението:
Още Ботев пише 1875-а година "Обесването на Васил Левски" - това безсмъртно стихотворение и от тук Левски влиза вече в историческия календар на българите.
По отношение на призивите за т.нар. „демитологизация“ на Левски доц. Вачков коментира:
Несъмнено всеки човек, и перфектният герой Левски, и в него ако се вгледаш с някаква лупа, ако се съберат нещата, могат да се открият неща и да се каже: "Ето, той тука например е действал като обикновен човек. Тук не е бил толкова велик, тук не е бил толкова героичен.“
Да, това е нужно донякъде за чистата наука, но Левски е едно явление за българите, което е нещо наистина изключително - като факторът, който ги обединява във всяко едно отношение.
Левски наистина е една фигура, която ни обединява, подчерта още веднъж Даниел Вачков и допълни:
Когато честваме за Левски, ние всички изведнъж усещаме това чувство, че сме една общност - вие почитате Левски, аз почитам Левски, независимо че може би сме от различни отбори, но има нещо, на което всички ние се прекланяме. От тази гледна точка не знам доколко е необходимо да се отиде на демитологизация на Левски, а и тя не е възможна.
Колкото и да демитологизираме, ние не можем да отидем до някакъв срив на образа. В никакъв случай.Това историята го знае.
Запазени са му тефтерчета, писма. Всички тези неща трудно ни дават възможност да кажем: "Ето тук той е бил примерно користен". За Раковски има такива подхвърляния, че видиш ли, той си правил някакви сметки, че като се освободим той ще стане княз на България. В Левски не можем да го открием това и в писмата той не казва: "Аз искам да стана министър-председател на тази свободна държава". Напротив, той казва: "Ще паса патките. Важното е да е свободна".
Историкът припомни още, че ние българите често казваме, че сме толерантни, като отбеляза, че Левски също е впечатляващо толерантен и даде пример:
За 19-и век да кажеш, че в една държава евреите ще имат равни права като всички останали - за 19-и век това звучи много странно. Той казва: "В свободна България българи, турци, евреи ще имат равни права".
При Левски наистина нещата излизат от нивото на фразеологията и им се придава много практически смисъл, подчерта историкът. Той коментира още, че животът на Апостола е свързан и с поредица от обвинения към българския народ, основното от които - че е предаден от българи или това, че не е освободен след залавянето:
Дали сме достойни за такъв герой? И това "Народе????" донякъде е и към нас един знак - не само от Левски, който го е казал, но и ние като го четем, някак си си казваме: "А това ли е наистина?"
Цялото интервю с доц. Вачков, който коментира и перспективите за подписване на договора за добросъседство между България и Македония, може да чуете от звуковия файл.