Иван Пенков е от тези български художници, за които широката публика знае малко, да не кажем почти нищо. А в същото време той е от фигурите в българското изкуство, внесли огромно количестгво енергия, дух и смисъл в неговото развитие. Близък приятел с Иван Милев, с когото дори организират съвместна изложба, сценограф за дълги години на Народния театър, майстор на витражите – негови са тези в Съдебната палата и в Софийския университет, той същевременно е човек с широка душа, цар на компаниите и на веселието, организиращ такива изненадващи игри, че с тях става любимец и на големите си приятели, и на малките им деца. Тъкмо този дух вероятно е запазил неговият син Джони Пенков, за да се превърне в годините на социализма в емблема на независимото „зевзешко” мислене. Това, разбира се, е само една част от дейността на Иван Пенков, другата е творчеството, върху което той непрестанно е мислел и което непрекъснато е усъвършенствал. Изобщо една обаятелна личност, малко незаслужено стояща в сянката на своите знаменити другари Иван Милев, Дечко Узунов, Борис Денев, Александър Божинов. Затова откритата изложба с негови рисунки на знаменити културни дейци от миналото във филиала на Софийска градска художествена галерия „Васка Емануилова” дава повод да компенсираме тази несправедливост. За личността на Иван Пенков ще говорим с проф. Милена Георгиева от Института по изкуствата към БАН, изследовател на неговото творчество и на живота му.
