Новото предизвикателство в изкуството на художника Павел Койчев е представянето му на тазгодишното издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Това са две удивително интересни и мащабни композиции – едната с наименование „Забити в морето“, а другата – „Морски загар“. След като му се постави дадена творческа задача, или в други негови идеи скулпторът има удивителната дарба да създава и надгражда своите творби в съзвучие с природата, с околната среда, с екстериора. Примерите в търсенията му през годините са много – сред култовите му творби се нареждат : „Водна паша“. „Клониране“, „Градежът“. Най-яркият пример за това са композициите, разположени край село Осиковица, където се намира тази странна, изградена от естествени материали къща – от дърво, глина, слама и др. На поляната пред „Градежът“ бяха разположени голяма част от неговите скулптурни творби, целите в бяло, и като пример за едно невероятно мислене в посока форма, цвят, цивилизационни препратки…И най-вече като осъществени блянове, които в нашата културна ситуация са в полето на мечтите и надеждата да бъдат реализирани по цялата страна. „Възможности и щения“ бе назована тази представителна негова сбирка, като една изложба – утопия, както сам я нарича. И в тези свои нови творби край морето и в самия Созопол те изразяват рефлективната способност на Павел Койчев да иронизира, с много високо качество на пластиката и нейната дълбока същност, да се надсмива над делника и да продължава да прави страстно онова, което може най-добре. Да създава скулптури и да обживява с тях средата и времето ни, по най-удивителен начин.
