Чуйте интервюто на Светлана Димитрова с Екатерина Мечетина
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В първия си за 2018 година концерт на 26 януари в зала "България" радиосимфониците зарадваха своята публика с една класическа програма, вдъхновена от зимата, мечтите и красотите на руската природа. Те изпълнениха: симфоничната прелюдия „Мечти” на Александър Скрябин, Концерт за пиано и оркестър № 1 във фа диез минор от Сергей Рахманинов и Симфония №1 в сол минор „Зимни мечти” от Пьотр Илич Чайковски, а като солист чухме виртуозната Екатерина Мечетина - една от най-ярките представителки на съвременната руска клавирна школа, която за първи път гостува в България.
Екатерина Мечетина е родена на 16 септември 1978 година в Москва, в семейство на музиканти. Бащата, Василий Мечетин, е виолончелист, артист от Московския държавен академичен симфоничен оркестър с диригент Павел Коган, преподавател по виолончело в Московската консерваторията „Чайковски”. Майката - Олга Мечетина - е преподавател по пиано в същата консерватория. Екатерина започва да свири на 4 години. На пет стъпва за първи път на сцена. На 10 изнася първия си концерт в залата на Централното музикално училище. През 1991 година участва в първото си турне из Япония, което включва 15 солови концерта. Завършва Централното музикално училище при Московската консерватория с отличие, след това - Московската консерватория в класа на Овчинников. През 2004 завършва обучението си като аспирант под ръководството на Сергей Леонидович Доренски. През 1989 година Екатерина получава Гран-при на конкурса „Наградата на Моцарт” във Верона. През 1992 става лауреат на втора награда на първия юношески конкурс на името на Шопен в Москва. 1995 - лауреат на 47-я Международен конкурс „Феручо Бузони” в Италия. Носителка е също на следните награди: 1999 - 2-а награда на 17-я Международен конкурс „Епинал” - Франция. 2002 - 2-а награда на Международния конкурс „Джовани Виоти” - Италия, Верчели. 2003 - 1-а награда на Международния конкурс в Пинероло, Италия 2004 - Златен медал и първа награда на Световния конкурс за пианисти в САЩ, Синсинати. Била е стипендиант на фонда на Владимир Спиваков, както и на Мстислав Ростропович, по чиято покана изкарва и стаж в Париж. Големият руски композитор Родион Шчедрин нарича Екатерина Мечетина „Чудо” и „Сензация”. Американският вестник Boston Globe пише за нея: Мечетина е великолепен артист, който свири смело и сигурно, в духа на руските традиции. А „Московские новости” допълват: Екатерина Мечетина е една от най-талантливите и красиви жени-пианистки в днешно време. През 2005 излиза белгийският CD от Fuga Libera „Екатерина Мечетина” със запис на произведения от Рахманинов. През 2008, 2009 и 2010 година Екатерина Мечетина е била член на журито на конкурса „Лешникотрошачката”.
„Мечти” опус 24 е оркестрова творба, композирана през 1898 година. Тя е кратка, обикновено изпълнението й трае от 3 до 5 минути, и неслучайно е позната като „прелюдия”. Скрябин, който бил пианист, никога до този момент не бил писал за оркестър, с изключение на няколко непубликувани произведения, и въпреки това създавал композицията в пълна тайна, без никакви съвети и помощ. През ноември 1898 г. Александър Скрябин заминал за Санкт Петербург и донесъл като подарък на своя покровител и издател Митрофан Петрович Беляев завършената партитура на оркестрова пиеса, наречена „Прелюд”. Това било кратка миниатюра в ми минор, написана в триделна форма. Скоро след това, Николай Римски-Корсаков, приятел на композитора, дошъл да го посети и изсвирил пиесата на пиано. Той я намерил възхитителна, с оригинална хармония и нелоша оркестрация. Според Беляев обаче френското заглавие „Прелюд” не подхождало за оркестрова творба и затова той предложил на Скрябин да преименуват пиесата. Нарекли я „Мечти” и тъй като изданието на Беляев било публикувано на френски и руски, впоследствие двамата решили да сменят заглавието със славянско. Трябвало да се избира между „Дневни мечти” и „Размишления” и в крайна сметка било предпочетено първото заглавие. След като чул първата репетиция, Скрябин написал: Представете си моята радост, пиесата звучеше много добре. На репетицията на 1 декември Корсаков беше толкова мил. Той отдели време да работи върху всеки дял специално и репетира близо половин час!
Премиерата на творбата се състояла на 5 декември 1898 в Санкт Петербург, след „Тамара” на Милий Балакирев. „Мечтите” се харесали много на публиката и се наложило Римски-Корсаков да изпълнява произведението на бис. След това Скрябин изсвирил и няколко от своите етюди, прелюди и импромтюта за пиано.
Клавирният концерт като жанр привлича Рахманинов още от младежките му години. Ето защо не е учудващо, че първия си концерт за пиано той написва като студент в консерваторията и го посвещава на своя преподавател и братовчед - Александър Зилоти. Концертът е първото произведение на Рахманинов, на което той решава да даде гласност, обозначавайки го с опус 1. За това, че тази творба му остава докрай свидна, свидетелства новата редакция, направена през 1917 година. В нея основният тематичен материал е запазен, макар да са внесени редица изменения - главно в развитието и фактурата на клавирната партия и оркестрацията. В този обновен вид композиторът нееднократно е включвал Първия си концерт в програмите на своите концертни изяви. Макар и много красив като музика и наситен с дълбока емоционалност, Първият концерт на Рахманинов все пак е ранно произведение и стилът на композитора не е напълно избистрен. В него се усеща влиянието както на руските музиканти, под чието въздействие е израснал и се е формирал младият творец (Чайковски и Рубинщайн), така и на западните романтици - Шопен, Шуман, и може би отчасти - Григ и Лист. Някои места, особено във втората и третата част на концерта, изглеждат наивни и дори елементарни по начина на изложение. В същото време в редица моменти вече се чувства „лъвската хватка” на Рахманинов, неговият напор и енергия. Такива са бурно редуващите се каскади от октави във всъплението на първата част, които напомнят за себе си и по-нататък в развитието. Изразителни са и развълнувано-лиричната главна тема, както и спокойната втора тема. Като цяло тази част безусловно е най-добра - както по отношение на качеството на музикалния материал, така и по отношение на стойността и завършеността на композицията. Премиерата на концерта се състояла на 17 март 1892 година в Московската консерватория. Солист бил самият автор, а диригент на оркестъра бил Василий Сафонов. През 1917, когато публиката вече била добре запозната с Втория и Третия клавирни концерти на Рахманинов, той преработил своя първи концерт и в новата редакция творбата била изпълнена за първи път на 29 януари 1919 година в Ню Йорк.
Първата симфония на Чайковски е създадена през пролетта и лятото на 1866 година. В нея намират отражение впечатленията на композитора от руската природа, която композиторът много обичал, както и спомените от детските му години за зимния път от далечния уралски град Воткинск към Петербург, където родителите му го водели да учи; картините от веселите празници на Заговезни.
Работата над симфонията вървяла трудно. Завършил Петербургската консерватория през пролетта, Чайковски веднага бил поканен в Москва като професор от основателя на Московската консерватория Николай Рубинщайн. Заниманията с учениците отнемали на композитора почти цялото време през деня и за писане му оставали само нощите. Чайковски не обичал да работи нощем, а и здравето му било твърде крехко и не му позволявало това. Острата преумора скоро довела до нервно разстройство. Въпреки това през септември композиторът все пак завършил симфонията и я дал за оценка на своите бивши учители - професорите от петербургската консерватория Антон Рубинщайн и Николай Заремба. Те сурово разкритикували първия симфоничен опус на своя випускник и отказали да включат симфонията в концертите на Руското музикално общество - нещо, на което Чайковски много разчитал. Завръщайки се в Петербург, той се заел с преработката на творбата. Втората редакция била завършена през ноември, но също не получила одобрение. Премиерата била отложена за неопределено време. Чайковски успял да организира изпълнението само на двете средни части в Москва и Петербург, но то преминало почти незабелязано. Само един, за съжаление останал неизвестен критик, подписан с инициалите А.Д., което изследователите не са успели да разшифроват (явно не е бил музикант, а просветен любител), написал: Ние не знаем на какво се дължи хладината, с която се приемат първите изпълнени откъси от симфонията, тъй като симфонията без съмнение притежава очевидни достойнства. Тя е във висша степен мелодична и превъзходно оркестрирана: особено ни се понрави адажиото: то цялото е съставено от една тема с чисто руски характер. В тази тема се чува мотив от руска песен, който направо омагьосва душата, но въпреки това, тя си е съвършено оригинална.
Този отзив е забележителен със своята проникновеност, макар че в него е допусната една неточност: в адажиото има ДВЕ, макар и близки по своя характер, теми. За съжаление той е останал единствен, тъй като цитираната музика явно не е привлякла професионалистите. Премиерата на симфонията в цялостен вид се състояла едва на 3 (15) февруари 1868 година в Москва, на осмото събрание на Руското музикално общество, под диригентството на Николай Рубинщайн. Но това изпълнение се оказало единствено. Критиката дори не сметнала за необходимо да реагира - симфонията повече не се изпълнявала, сякаш била направо забравена. Няколко години по-късно, след пътуването през 1874 в Италия, Чайковски още веднъж преразгледал своята творба: съкратил някои дължини, променил оркестрацията. В тази окончателна редакция симфонията била издадена и изпълнена след още 9 години – през 1883 година в Москва под диригентството на Макс Ердмансдьорфер - немски диригент и композитор, който в онези години работел в Москва. Едва тогава най-сетне творбата била оценена по достойнство. Ето това е истинска руска симфония - написал рецензентът. - Във всеки такт се чувства, че такова нещо може да бъде написано само от руснак. В усвоената в чужбина форма композиторът влага чисто руско съдържание.
Но минали още три години, когато първият симфоничен опит на вече отдавна прославения композитор прозвучал и в Петербург. От този момент нататък симфонията влязла трайно в концертния репертоар.
Оказвайки се фактически първата руска симфония (написаната малко по-рано симфония на Римски-Корсаков нямала успех и на практика била забравена), Първата симфония на Чайковски накарала композитора да осъзнае, че трябва да работи „извън правилата”, ако иска да израсне и да се развие като творец. До този момент той просто се задоволявал да пише, следвайки образците на съществуващите композитори. „Зимни мечти” е същевременно и първи образец на лирически симфонизъм. Симфонията е програмна. Чайковски й дал име, както и подзаглавие на първите две части. Първата част се нарича „Мечти по зимния път”. Втората - „Мрачен край, мъглив край”. В Скерцото, което няма такава „подсказка”, е използван материал от написаната през 1865 година клавирна соната.
