"Живот с тийнейджър – предизвикателство и възможност" е озаглавена практическата лекция, организирана от фондация Digital Kids, като част от проявите, посветени на дигиталната грамотност и иновативно образование. Събитието ще се проведе в неделя от 11.30 часа. Водещ лектор е консултант-психологът Наталия Кърджалийска, която каза пред Радио София, че за да посрещнем предизвикателствата на тийнейдърската възраст, е добре да се подготвим още от съвсем ранна 2-3 годишна възраст.
Чувството на "царстване на децата над нас", с оглед на това да се свържем с тях качествено, е напълно логично и оправдано действие на родителите, смята Наталия Кърджалийска. Същевременно е важно да покажем на детето в йерархията, че ние сме от онзи тип авторитети, които са уважителни към съществуването на това дете, към свързването с него, към това, че вярваме в способностите му и към това, че може да продължи смело напред и без нас, отбелязва психологът и добавя:
Понякога в тийнейджърската възраст може да има и много спокойни промени. Това е етап на много промени и е много важно в този момент да "ползваме детето като огледало", тъй като никога не сме застраховани от това да стъпим накриво някъде по пътя на изграждането на връзка с детето. Ако самият родител е объркан и подава погрешни сигнали към детето, това само може да доведе до влошаване при него.
Основното, което се случва при родителя, е, че се чувства безпомощен в тийнейдържската възраст на детето и често поведението му става силово спрямо детето, но не с намерение да го нарани. Доверителната връзка е базова и много основна и се формира още в най-ранното детство и тя играе основно значение в пубертета. Следващият етап, който е добре да се мине, е в периода от 2 до 3 години на детето, когато родителят дава възможност за автономност на детето и при него се формира вярването, че наистина е способно да прави определени неща. Ако родителят не даде на детето тази възможност в правилното време, много често натрупаното сдържане избухва в тийнейдържската възраст и тогава желанието "да събориш авторитета" става много силно.
Родителят не е неспособен да реагира правилно в периода на тийнейджърската възраст на детето. Дори понякога той да не може да си сдържи нервите, най-важното в такива моменти е не е изпитването на чувството на вина пред детето, а изправянето "очи в очи" с него" и намирането на начин за свързване с детето и "много деликатно и елегантно пребиваване" в неговия психичен свят. Приятелството обаче трябва да е с много добре преценени граници. Затова и тук идва мястото на т.нар. родителските стилове, които са три-четири основни. Какви са те – чуйте подробностите в интервюто с Наталия Кърджалийска.
