Нов трус в патриотичната коалиция привлече вниманието ни тази седмица. Този път предизвикан от поредното взривоопасно изказване на един от вицепремиерите - Валери Симеонов. Поводът този път - Истанбулската конвенция и броят на медийните участия на депутатите от уж партньорската ВМРО. С което успя да изненада не само партньорите си-патриоти.
Задочната война през медиите беше поведена от вицепремиера Валери Симеонов, на когото трябва да признаем майсторството непрекъснато да си отваря фронтове.
Самопровъзгласилият се за идеолог и автор на идеята за Обединени патриоти Волен Сидеров реши да приложи на практика поговорката за двама се карат – трети печели: Скромността краси човека, но не знам дали краси коалиционния партньор. Аз в случая съм по средата. Имам основната мисия да ги сдобрявам, защото те периодично през медиите си разменят някакви реплики. Надявам се тази детска градина вече леко да минава назад, иначе окончателно ще се срине доверието на хората.
Какво се случва в патриотичната коалиция? Ще разклати ли кабинета? Има ли прав в спора и какви са скритите подбуди за периодично избухващите конфликти и не беше ли ясно още в самото начало, че спойката между топ патриотите е твърде хлабава. Според политолога Страхил Делийски до този момент целостта на тройната коалиция е държана от две правилно определени цели. Първо – обединяване в името на по-значим електорален резултат и второ – участието във властта, способно да тушира противоречия, но, оказва се, само за известно време:
На първо място тези партии са силни, когато са извън властта, когато могат да заемат определени антисистемни позиции и да критикуват. От това те черпят своята легитимност и това е типично за този тип дяснопопулистки партии. /…/ Струва ми се, че има преосмисляне на перспективата на това управление. Много е вероятно да се усеща вътре в коалицията, че дните на управлението са преброени. Могат да не са малко, поне до лятото, от гледна точка на Европредседателството, но със сигурност едва ли някой в коалицията очаква цял мандат.
Специфичен фактор е отношението на премиера Бойко Борисов към всеки от коалиционните партньори – нещо, което вече бе играно успешно:
Видяхме как Борисов успя да раздели, да сложи клин в партиите на Реформаторския блок. Много вероятно е подобно нещо да се случва и в момента. На Борисов със сигурност му е по-удобно да има разделено патриотично пространство, отколкото обединено. Той си дава сметка, че основната отговорност на поемането на негативите на властта лесно може да бъде прехвърлена на по-малките коалиционни партньори.
Георги Харизанов от Института за дясна политика, който не крие политическите си пристрастия, не е съгласен с тезите на Страхил Делийски и търси другаде причината за гнева на Симеонов:
Валери Симеонов е човек, който поведе няколко битки и поради ролите, които играят неговите партньори в коалицията на Обединените патриоти, може да не чувства просто достатъчна подкрепа.
Медийният експерт Соня Момчилова смята, че патриотичните игри са част от политическото лицемерие, а заплахите на Симеонов към партньорите му, техните отговори и ролите, които се мъчат да заемат са по-скоро комични.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
