Деветият за сезон 2017-2018 концерт на радиосимфониците е очакван с особено подчертан интерес – не само защото в програмата, както обикновено, са включени интересни творби, а и защото солистът, който за първи път тази вечер ще застане пред българска публика, е една от най-ярките нови звезди на музикалния небосклон през последните години. На пресконференцията по случай поемането на поста главен диригент на радиооркестъра през месец септември, Марк Кадин спомена единствено неговото име като силен акцент в предстоящия сезон. Това е цигуларят Никита Борисоглебски. Той ще изпълни Концерт за цигулка и оркестър №2 в сол минор, опус 63 от Сергей Прокофиев. В програмата на вечерта са включени още „Арагонска хота“ от Камий Сен-Санс и Симфония №1 в ми минор, опус 39 от Ян Сибелиус.
Камий Сен-Санс обикновено търси източниците за своето вдъхновение в по-екзотични места – най-често в Северна Африка. С пиесата си „Арагонска хота“ обаче той прилежно се подрежда в редичката на френски творци, които са написали произведения, основани на испански източници. През 1880 година мелодията на една арагонска хота го подтиква към създаването на тази кратка, бляскава оркестрова пиеса. Изглежда темата на тази хота е била открита и от Глинка, който твърди, че чул някакъв китарист да я изпълнява във Валядолид и след това използвал темата в своята първа испанска увертюра.
Хотата (на каталунски се произнася „жота“) е характерен испански танц, който се изпълнява по двойки. Той се пише в триделен размер и се появява за първи път като жанр в края на 18-и век в Арагона, откъдето се разпространява из цяла Испания. Има няколко разновидности на хота-та: най-старият вид е Арагонската (той се смята и за класически), освен това познаваме каталунска хота (официално призната за правителствен танц на Каталуня) , кастилска хота (тя е по-бърза от Арагонската) и филипинска хота (това е хотата, която е адаптирана от филипинците в периода на испанската колонизация на филипинските острови).
Хотата най-често се изпълнява в национални костюми и е съпроводена с кастанети и пеене. А темите й могат да бъдат най-различни – семейство и брак, политика, религия и т.н. В класическата музика тя е послужила за вдъхновение на редица композитори. Освен пиесата „Арагонска хота“ на Сен-Санс, която ще чуем в петък вечер, творби със същото заглавие имат Михаил Иванович Глинка (това е неговата Първа испанска увертюра) и Пабло Сарасате. Жорж Бизе и Ференц Лист също черпят вдъхновение от хота-та за своите творби (Бизе използва Хота във встъплението на четвърто действие на своята опера „Кармен“, а Лист написва Арагонска хота като част от своята Испанска рапсодия за пиано) .
Вторият цигулков концерт (опус 63, сол минор) е последното произведение на Сергей Прокофиев, създадено преди окончателното завръщане на композитора в Родината след близо 14 годишно отсъствие от СССР. По онова време той гастролира из целия свят и същевременно съчинява концерта си. Главната тема на първата част е написана в Париж, първата тема на втората част – във Воронеж, а окончателното завършване на концерта е в Баку, като премиерата се е състояла в Мадрид.
Концертът е пълен с щастливи мелодически находки и е типично прокофиевско творение – както в емоционално-образно отношение (от най-тънка лирика до гротеска и сарказъм), така и по отношение на използваните средства (характерни интервали, неизтощима ритмична изобретателност, темброво-колористично новаторство, хармонична рязкост и твърдост на формата). Музиката на концерта наистина е театрална – някои негови моменти напомнят късните балети на Прокофиев (особено Пепеляшка). Той започва с простичка мелодия в цигулката, която е свързана с руската народна музика; втората част е забележително Анданте, а във финала се усещат осезаемо испански мотиви – главната тема на рондото при всяка своя поява е съпроводена от удари на кастанети.
Ян (Жан) Сибелиус, е роден симфоник. Голямата част от неговите произведения са написани за симфоничен оркестър. По естественото му тежнение към симфоничното мислене мнозина го сравняват с Бетовен. Британските композитори Ралф Воън Уилямс и Арнолд Бакс му посвещават свои симфонии, а композиторският му стил оказва голямо влияние на творчеството на такива автори като Уилям Уолтън.
Сибелиус е написал седем симфонии. Всички те са съвсем съзнателно пронизани от фолклорен материал. Когато слуша музиката му, дори и да е абсолютно незапознат с Финландия, човек автоматично може да си представи снега, финландските гори, северното сияние, елените, водката и всички атрибути на северния живот. Още в първата му симфония, създадена през 1899 година, проличава неговият специален талант на разказвач, който умее да прикове вниманието на онези, които го слушат. В много от своите симфонии композиторът използва прийома да настройва слушателя на своята „образна вълна“, и да установи контакт още по време на встъплението на симфоничното повествование. По този начин композиторът „въвлича“ слушателите в предисторията на симфоничната драма.
Симфонията е започната през 1898 и завършена в началото на 1899, когато Сибелиус е едва 33-годишен. Премиерата й е на 26 април 1899 с Филхармоничния оркестър на Хелзинки, дирижиран от автора, в оригиналната версия на симфонията, която за съжаление не е запазена. След премиерата Сибелиус неколкократно преработва творбата, докато тя придобива вида, в който се изпълнява и до днес. Преработената версия е завършена окончателно през лятото на 1900 година и е изпълнена за първи път в Берлин от Филхармоничния оркестър на Хелзинки, дирижиран от Роберт Каянус на 1 юли 1900 година.
Отличителна черта на Първата симфония на Сибелиус се множеството сола в струнни и духови инструменти: първата част започва с дълго соло в кларинета на фона на тремоло в тимпаните. Тази идея се възвръша в началото на четвъртата част – фортисимо в струнни, заедно с духови инструменти и акомпанимент на браса, а в следващите части са включени сола на цигулка, виола и виолончело. Продължителността на творбата е между 35 и 40 минути.
Цигуларят Никита Борисоглебски е роден на 30 август 1985 година във Волгодонск. Родителите му не са музиканти, а химици. Момчето започва да свири на музикални инструменти на 6 години – най-напред на пиано, а след това – на цигулка в Детската музикална школа „Дмитрий Шостакович“. На 14 години постъпва в Московската консерватория в класа на Едуард Грач и Татяна Беркул. По време на обучението си нееднократно участва в летните курсове „Кешет Ейлон“ в Израел, където посещава 
класовете на Ида Хендел и Шломо Минц . Много скоро младият цигулар става член на камерния оркестър „Московия“, в състава на който постепенно израства от редови цигулар до концертмайстор.
През 2001 г. Никита Борисоглебски постъпва в Московската филхармония. Само след две години, едва 18-годишен, вече е солист на филхармонията. През 2005 г. започва аспирантура в Московската консерватория и се занимава с изследване на английската цигулкова музика на XIX и XX век. Зад граница е учил при Огюстен Дюме в колежа по музика „Кралица Елизабет“ и при Анна Чумаченко в музикалната академия – Кронберг. В Белгия му предоставят цигулка, изработена от Антонио Страдивари, което по-нататък му позволява да разгърне в пълна степен изпълнителската си техника.
Борисоглебски е лауреат на престижни международни конкурси, сред които „Кралица Елизабет" (Брюксел) и „Сибелиус" (Хелзинки). Носител е на II награда и пет специални награди от конкурса „Чайковски", Гран-При от „Monte Carlo Violin Masters" (Монако) и „Фритц Крайслер" (Виена). Получава медал „Сибелиус" за най-добро изпълнение на Концерта на Сибелиус и почетна награда„ Virtuoso". През 2009 г. му е присъдено званието „Цигулар на годината". Гастролите му се простират от Канада до Япония, от Бразилия до Китай, от Шотландия до Нова Зеландия.
В момента Борисоглебски активно концертира в Русия и зад граница, приключвайки, по неговите собствени думи, дълъг етап от кариерата си, свързан с участието в големи конкурси. От 2010 г. е представител на IMG Artists. Сътрудничи и на френско-белгийската звукозаписна компания Outhere.
