Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ Радослава Ненова - съпруга на Боян Петров. За последно тя се е чула по телефона с алпиниста на 28-и април, ден преди да започне поредното изкачване. Трябвало да се върне в лагера на трети май.
„Знам, че нагоре е без сателитния телефон, така че до трети не съм очаквала никакво включване. Без телефон е защото ходи сам и носи минимален багаж.
На следващия ден нагоре се качиха още алпинисти от експедицията, така че явно е разчитал, че те ще имат телефони. Така или иначе, те са се разминали и по никакъв начин не е станала връзка“.
Ненова не се е опитвала да се свърже с алпиниста, тъй като той се обажда първо на нея, винаги когато има достъп до телефон.
„Обадиха ми се от базовия лагер, за да ми кажат, че нямат информация за него от деня, в който е тръгнал - 29-ти април в базовия лагер“
Алпинистите, открили спалния чувал и палатката на Петров в Лагер 3 са тръгнали един ден след него по същия маршрут. Понякога Петров предприема самостоятелни изкачвания, защото се чувства достатъчно силен и не иска някой да го забавя, сподели съпругата му.
Диян Петков който движи логистиката на Боян Петров от София
Диян Петков, който се занимава с логистиката на Боян Петров от София допълни, че засега метеорологичната прогноза е обнадеждаваща, че във вторник е възможно да се проведе спасителна акция.
„Предполагаме, че Боян се е върнал до някой от по-ниските лагери, които са добре снабдени с храна и кислород и просто преценява да не рискува да се върне сам до Базов лагер, при положение че има достатъчно провизии на Първи и Втори лагер. Не мисля, че той предприема, по принцип, някакви рискове, така че се надявам да е останал на Първи или Втори лагер“.
Практика сред алпинистите е да ползват чужди палатки, когато те са свободни, така че фактът, че палатката му е била открита на трети лагер може да означава, че я е оставил там, защото очаква да отиде в лагер с други палатки, коментира Петков. Той допълни, че Петров добре преценява метеорологичните условия и вероятно „си е направил сметката добре“ преди да предприеме преход.
„По принцип, Боян е бърз и предпочита да не се връща понякога до Базов лагер. Това друг път също се случвало - да го няма по седмица в Базовия лагер. Това е нормално! Сателитния телефон той по традиция оставя в Базов лагер“.
Петков поддържа връзка с алпинистите в базовия лагер, които организират акцията.
Алпинистът Борислав Димитров, който е участвал в две експедиции за покоряване на върха разказа, че има няколко маршрута за покоряване на южната стена и един – класически, за Северната.
„Шиша Пангма от Север, за който говорим в момента, - с джипка се стига до 5200 м., където е Базовия лагер. Оттам около 30 километра преход се прави с якове, които изнасят багажа до 5600 м. Там се прави Преден базов лагер и в рамките на 15 до 30 дена всички атакуват върха според времето и сезона. От 5800 м вече се ходи по сняг. Първи лагер е на 6300 м. После има още едно леко изкачване до към 6 900 м. и започва едно дълго плато. Северният връх на е малко по-нисък от 8000 метра. Когато стигне до този връх, туристът има около час и половина в южна посока по един остър ръб, за да стигне до главния връх, който е малко по-висок от 8000 метра“.
Повечето успешни спасителни операции са на доброволни начала, сподели алпинистът. Хората в Хималаите, най-често загиват от падане, подхлъзване или лавина.„Сам човек, по принцип, е опасно да ходи даже и по нашите планини“, допълни той. Маршрутът който Петров е избрал не е много лавиноопасен. За изкачването на върха не се изисква алпийска техника, а само силна мускулатура и поносимост към кислорода.
