Познавачите казват, че по-правилно е онзи хималайски осемхилядник да се нарича Шишабангма. За тибетците това е „хребет над тревистата равнина”, „планина на пасищата”. За китайците е „лошо време или суров климат”. Но Изтокът има своите особености. Върхът е наричан и Госаинтан, т.е. „свято място”, „света обител”. Боян тръгна натам и пътят му не остави у нас никого безразличен.
Животът е поредица от събития, които приемаме различно: емоционално, с мъдрост или смирение... Трудно е за приятел да се говори в минало време.
Във всяка област, хората на неспокойния дух най-често чуват въпросите: Защо го правиш? Не може ли да живееш по-обикновено, по-лесно?
Защо му е, например, на Боян да тръгва към върховете? А той казваше, че проблемите и страховете, битовизмите оттам изглеждат нищожно малки. От всеки изкачен връх виждаш море от други върхове, които са следващи точки от развитието ти като човек. Трябва да можеш да ги преживееш, за да ти се отворят. Да станеш част от тях и тогава някак си те допускат.
Да си припомним част от интервю с Боян Петров през 2014 година. Освен мечти за изкачването на 8 хилядниците, Боян споделя искрено много лични неща: за семейството и обичта към България.
