Заместник-министърът на здравеопазването Бойко Пенков обясни в предаването "Неделя 150", че Здравната карта се изготвя възоснова на медицинска статистика от последните години, базирана върху цялата информация от НЗОК, тоест върху една "снимка" на ситуацията:
"Имаме болница, общопрактикуващ лекар, имаме специалисти, бившите поликлиники да кажем и т. н. И тази снимка като я правим, виждаме последните европейски норми. Какво е необходимо на българина? Какво най-често, на базата на историята, която има като регистрирани заболявания, обръщаемост към системата на здраве - какво е потърсил: дали акушер-гинеколог, дали уши - нос - гърло. Виждаме в дадената област колко лекари примерно има по уши - нос - гърло и те достатъчни ли са да покрият нуждите на хората от подобен тип преглед, операция. Това се прави и се казва: "В тази област това е положението. Хубаво би било да бъде така."
Здравната карта е документ, който е основа за бъдеща политика на държавата за подобряване на кадровия потенциал в здравеопазването, заяви Пенков:
"И веднага след тази здравна карта следва концепция за развиване на човешките ресурси в здравеопазването. Какво трябва да направи държавата, така че да направи привлекателни някои специалности в здравеопазването, които се търсят, и как да помогнем, какво да се случи, какво да направят кметовете - и те трябва да се вземат в ръце, какво да направят, така че да привлекат хора при тях да работят."
В коментар по широко обсъжданата тема за заложения в здравната карта брой болнични легла Пенков отбеляза:
"Ако започнем да говорим за легла, което е болната тема, Касата е платила лечението на близо два милиона и половина души миналата година и тези, които са получили болнична помощ, са лежали върху горе-долу 25 хиляди легла, за да могат да бъдат излекувани или лекувани. За да има спокойствие и мир в системата, и, разбира се определени медицински нужди - не може на едно легло: аз ставам и веднага лягам, трябва да се почисти, дезинфекцира, има ремонти. Ние казваме: допълнително ще гарантираме на Касата през тази карта и през договора още девет хиляди легла и стават общо 33 500."
Според д-р Пенков въвеждането на електронното здравеопазване ще доведе до по-малко бюрокрация и повече удобства за пациента:
"В момента, вклюително и аз, в колата, вадя едни рецепти, едни книжки на майка ми, мъкнеш със себе си отпечатани листа, за да можеш да намериш необходимите лекарства. Тогава ползата е тази - представете си, отивате при вашият лекар, той изписва необходимото лекарство и го пуска някъде си. Където отивате, имате само вашата идентификация, лекарят го "издърпва" от мястото, където се пази, и получавате вашите лекарства. Ако ги няма там, отивате в съседната аптека."
Бойко Пенков анализира и търговията с лекарства и медицински изделия. "Проблемът е такъв, че винаги, когато искаш нещо да изсветлиш, да го направиш ясно, видимо, прогнозизуемо и строго отчетно - това не е хубаво. И имаме проблем", посочи той и даде пример с Румъния:
"Тръгнаха да правят едни доста непопулярни неща, свързани с контрола на разходите за лекарства и след време всичко се катурна. Говорих тогава с колегата, който в момента е в Брюксел, бивш министър на здравеопазването, викам: "Добре, какво стана?" Ами вика: "Наляха едни 25 милиона евра и нещата приключиха. Индустрията."
Пенков смята, че в момента в България диалогът е "по-коректен и на по-високо ниво":
"Единственият път, по който може да се премахне е най-после да пробием с този тип електронна търговия и електронни доставки за лекарства и консумативи. Опитвахме се, знаете, колко пъти да проведем такъв търг - всички болници от електронния търг да си купуват лекарствата, така че да бъдат постигнати максимално ниски цени и прозрачност по време на процедурата. Имаме известни затруднения, защото се спира процедурата от време на време, сега сме готови пак да я обявим, следващият етап ще бъдат медицинските изделия."
Цялото интервю е в звуковия файл.