Стотици граждани се простиха днес с големия български художник Никола Манев. Малко преди 14 часа урната с праха му беше ритуално вградена в паметна плоча, поставена в двора на неговата къща в Чирпан. Точно в началото на ритуала, въпреки жаркото слънце, над града започна да ръми дъжд. Да изпратят Никола Манев в последния му дом дойдоха негови приятели, меценати и много съграждани. Съболезнователни адреси изпратиха министър-председателят Бойко Борисов и министърът на културата Боил Банов. Малцина бяха художниците, които му отдадоха почит. Оптимист, щедър и много толерантен човек –такъв го помнят близките и приятелите.
Александър Манев: Баща ми често повтаряше, че човек докато е жив трябва да действа
Неговият син Александър разказва, че баща му рисува и в последните си дни. Обича да показва трите пръста , които държат четката и винаги казва, че на тях дължи хляба си. Големият художник не обича да говори за болести и винаги има една особена сила, която придава и на останалите. "Баща ми е най-голямото ми вдъхновение"- казва Александър. Най-голямото изкуство е комуникацията между хората- повтаря Никола Манев. "Неговото богатство е неговата естественост. Не делеше хората и имаше най- различни приятели. Казваше, че ако има още един живот, ще го изживее по същия начин. Неговите картини имат свой почерк, никога не можеш да ги сбъркаш с други. Душата му беше много млада"- споделя още синът. Един от уроците, които Александър помни е , че човек сам избира съдбата си. "Действай , действай . Докато човек е жив трябва да действа"- са едни от последните думи на баща му. Александър дълги години живее в Холандия, но неговият избор е да остане в родината на баща си и да я направи и своя родина. "Никола Манев- спомня си той, казваше, че най-великото нещо е да направиш една душа по-малко тъжна".
Адвокат Хари Харалампиев: Последните думи, които ми каза, бяха: "- Не бива да се заблуждаваме"
В последните си дни художникът много рисува- споделя неговият приятел адвокат Хари Харалампиев. " Два дни преди да почине му се обадих и той ми каза, че работи. Беше превърнал леглото си в убежище. След кратка пауза отговаря :" - Не бива да се заблуждаваме" и телефонът прекъсна".
Манев е носител на много и различни награди. За него големият френски писател Ален Боске написва монография от 300 страници, но Никола Манев повече се радва на приза "почетен гражданин на Пазарджик"- родният му град. На въпросът вярва ли в неща , които не може да докосне, художникът отговаря:" - Вярвам в бог, любовта и щедростта"- спомня си Хари Харалампиев.
Никола Манев е роден в Пазарджик, но прекарва своето детство в Чирпан- градът, в който пожела да остане завинаги. Последните 4-ри десетилетия твори в Париж, като не забравя и България. През 2000 година купува стара възрожденска къща в Чирпан, която превръща в галерия. Дарява над 300 платна на града на Яворов и още на галерии в Троян, Ловеч, Варна, Пазарджик и Пловдив. Все още не е отворено завещанието му, но приживе е споделя, че ще дари галерията в Чирпан на общината. Умира на 26 август тази година в Париж.
