Учени тръгнаха по пътя на каракачанските кервани, за да почувстват волната душа на общност, населяваща балканските земи векове наред, но и за да видят с очите си как днешните потомци опазват наследените традиции и ритуали.
Изложбата „По пътя”, която на 5 ноември ще бъде подредена в културно пространство „Склад” в пловдивския Тютюнев град, разказва за двегодишното изследване сред общности на каракачаните у нас и в Северна Гърция. То е направено от учени в катедра „Етнология” на Пловдивския университет.
Нашият акцент в изследването беше каракачаните в България като движеща се общност – разказва доц. Красимира Кръстанова, декан на Философско-историческия факултет в Пловдивския университет и ръководител на проекта. – Бяхме при хората в Карлово, Сопот, Сливен, както и в Комотини, Северна Гърция, за да наблюдаваме по какъв начин те са запазили спомена за това движение. Каракачаните са пастири, които населяват Балканите от столетия и животът им е свързан със сезонната миграция на семействата, на родовете и на стадата между зимните и летните пасища. И въпреки че днешните каракачани са уседнали в градове и в села в България, Гърция, Турция и Македония, те остават свързани с вечното пътуване на предците си и представят това свое наследство чрез спомени, знания, песен, слово и празници.
До ден-днешен няма единна теория за произхода на каракачаните. Някои учени твърдят, че общността напуска Северна Гърция в началото на XIX век, след като оказва съпротива на поробителите и е подложена на масово клане. А други смятат, че каракачаните последни бранят Константинопол и се оттеглят през 1453 г., когато градът пада под османска власт. До средата на миналия век те водят номадски начин на живот – преди да се превърнат в съвременна уседнала общност, която обаче пази спомена за пътя, оформянето на селищата в планината, отглеждането на овцете, преработката на млякото, останалите дейности, белязали миналото на родовете и солидарността, запазила се помежду им и до днес.
Каракачаните са православни християни и следват празничния календар на църквата – казва още доц. Красимира Кръстанова. – Но заедно с това те имат красива обредност, свързана с номадския им начин на живот. Наесен каракачаните слизат от планината и се отправят към равнината на Беломорска Тракия. И тръгвайки на път, те спазват един прекрасен ритуал – красиво облечена жена на кон повежда целия керван, който поема на юг. Сватбеният обред пък изисква страната на младоженеца да направи знаме, наречено фламбура, и с него ритуално преминава цялата женитба.
Някога каракачаните са живеели затворено и са се женили помежду си, но днес вече има много смесени бракове. И въпреки че компактната им общност е останала в миналото, те пазят традициите и ги използват в своите празнични моменти, казва доц. Красимира Кръстанова.
Каракачаните действително са много древна общност и самите те смятат, че са запазили Омировия гръцки език – продължава тя. – Има обаче твърде много гледни точки по този въпрос, за да го обсъждаме еднозначно. И днес каракачаните продължават да поддържат гръцкия – макар и онзи, който са говорили по-рано в семейството, да е по-скоро архаичен диалект. А някои от тях научават добре съвременния език и по този начин стават мост на приятелството между гръцкия и българския народ.
Освен с живописни фотографии, пътят на каракачаните ще бъде онагледен и с филма „Пътуване с каракачаните” на режисьорката Екатерина Минкова. Този филм ще ни покаже живота им и съхранената от тях културна идентичност, която ги прави част от нашето общество, казва в заключение доц. Красимира Кръстанова.
Снимки: личен архив и БГНЕС
