Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Празниците от Андреевден до Васильовден са една верига обреди, които са свързани по смисъл и съдържание. От Андреевден до Игнажден денят намалява, а от Игнажден до Рождество денят наедрява колкото просено зърно. Това обясни в предаването "Нощен Хоризонт" етнологът и фолклорист Лозинка Йорданова. Тя е автор на научно-художествени книги и на приказки за деца. Председател е на Националното етнопедагогическо сдружение "Д-р Иван Шишманов". На Игнажден, когато се приближаваме към растежа на деня, има обичай да не се посещават домовете, припомни тя: "Защото ако те посети работлив, уважаван човек, той е радост, той е посрещан много гостоприемно. Но, не дай Боже да дойде някой непрокопсаник, тогава клетвите са били много симпатични."
Никулден повежда зимния цикъл на обичайно-обредната ни система
Никулден е прекрасен празник, който повежда веригата от зимния цикъл на обичайно-обредната ни система, разказа фолклористът. През легендите за светците и отделните обреди народната памет съхранява голяма социално-нормативна култура на българите, подчерта Лозинка Йорданова. "Нашият народ не е екзалтирано религиозен. той вярва на двете си трудови ръце, но тази романтика, която създава в обичайно-обредната система, тя е иносказанието, което ни подсказва колко мъдро всичко е създадено и го приемаме, и то художествено - като приказка, като една добродетел, създадена да ни покаже без да ни наставлява - трябва да бъдеш такъв, такъв, онакъв..."
В земята се заравя всичко, благословено от паметта на народа
В земята се заравя всичко, което е благословено от паметта на народа, отбеляза Лозинка Йорданова, давайки пример с костите от шарана на Никулден, които според някои регионални практики се заравят. "Така е, когато се прави първата оран. Орачът отива с накичени рога на добитъка, носи от най-отбраното зърно, защото символично ще хвърли на този ден най-едрите, най-хубавите зърна в земята и ще хвърли най-напред към слънцето, към светилото - че без него живот няма. След това ще даде на добичетата, защото без тях той е безпомощен, не може. И другото, което остане - той ще го зарови в земята с благословия догодина трудът му стократно да бъде благословен. А стопанката през това време го изпраща с печена кокошка, с погача. Той сяда малко да се гощава и каквото му остане от храната, го заравя в земята - мравките да го изберат."
Дните от Игнажден до Бъдни вечер показват, че българинът и природата са едно цяло
От Игнажден до Бъдни вечер предците ни са се подготвяли за трапезата на Бъдни вечер. Това са били дни, които показват, че българинът и природата са едно цяло, продължи разказа си фолклористът. Стопанинът отсича тънко и право младо дръвце и му говори, а то отговаря: "Мен ме донесе вакъл овчар и ме посади в огнище - бъдника, който ще свети в празника. Да му пожелая да минат през къщата му три реки - една с жито загария, друга с мляко каймаклия, трета с вино барутлия. Така ес открива тази Бъдна нощ, която фактически е благодарността на стопанина, че хамбарите са пълни със зърно, че добитъкът е осигурен с храна и сега трябва да я изпрати достолепно, тази стара година", поясни фолклористът.
За традицията на Бъдни вечер Лозинка Йорданова допълни: "На слама се поставя кръстат месал. Върху него са наредени боговицата - обредния хляб, замесена е пара, поставя се тиквеник с късмети. Стопанката хвърля житни зърна в огнището. Ако подскочат, означава, че ще има благодат и добра реколта."
Народните практики са смес от поезия и сладко слово
"Култовото дърво на българите е дрянът, защото най-рано цъфти, най-късно зрее. Събрал е целия слънчев кръговрат", каза още тя. Украсата по дряновата сурвачка показва поминъка за съответния край. "Ако сурвачката е в Балкана, в Родопите например, тя е украсена с вълна, с шарена вълна. Това показва, че поминъкът е скотовъдството, овчарите. Ако е добруджанска например, непременно ще има кичур житни класове. И пак плодове, пуканки - всичко, което ражда земята, се слага върху дряновото дърво."
Народните практики съдържат поезия и сладко слово, категорична е Лозинка Йорданова, изследвала в детайли обредната ни система.
Цялото интервю с Лозинка Йорданова слушайте в звуковия файл.
