Здравейте, това съм аз! Да, снимката не е грешка, това наистина съм аз, Димитрина Андреева, любител фотограф със завоювана (след участие в множество международни фотографски конкурси) титла EFIAP (Excellence FIAP), на Международната федерация за фотографско изкуство. С две самостоятелни авторски изложби: „А сега накъде...“, осъществена с помощта на награда Дебют на Фотографска академия „Янка Кюркчиева“ и „Докосване“, по покана на Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства-Казанлък.
Поканата към мен беше да представя себе си, но днес ще ви покажа моето усещане за едно съкровено за сърцето ми кътче от България.
„Пътят към Мугла“
Взаимствам заглавието от едноименния конкурс на Фото клуб „Осмо изкуство“, който се проведе наскоро. Аз интерпретирах силно наболялата тема по леко закачлив начин и си спечелих симпатиите на журито, но... път няма, поне не и такъв, какъвто трябва да бъде той в нормална европейска държава. Проблемът е сериозен, затова и ходенето в Мугла граничи с екстремно приключение. Но тръгнеш ли веднъж за там, искаш пак и пак...
Затова и вече доста години сме там, една група приятели, влюбени във фотографията и „забравените“ Родопи. Село Мугла е сгушено в южното подножие на рида Мурсалица на 1340 м. надморска височина. Намира се само на 26 км. северозападно от общинския център Смолян, но това отнема поне час и половина с високопроходим автомобил. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла, а когато я няма, гледките са впечатляващи. Преданията разказват, че то е основано преди 5 века от четирима овчари, които откраднали моми от Смолян и се укрили в непристъпните гори тук.
Селото е известно както от разказите на Николай Хайтов, така и със старите си къщи и красивата природа, послужили за декор и на български филми, сред които прочутия „Време разделно”, „Гори, гори, огьнче” и др. На 2 август там се прави курбан, част от традиционния празник на селото „Среде лето”, с което отбелязват средата на лятото и изпращат слънцето към зимата. Смята се, че празникът произлиза още от траките, а Мугла е единственото родопско село, отдаващо почит към Слънцето.
Ще оставя сухите факти на вашето любопитство и ще ви покажа това, което вижда душата ми през визьора на фотоапарата.
Искам да благодаря за гостоприемството на мугленци.
За мен винаги е удоволствие да се потопя във вашия свят и чакам с нетърпение следващите ни срещи. Благодаря и на самобитната народна певица Сийка Хълбукова, както и на гайдарите Атанас Младенов и Елена Иванова, които с глас и музика огласяха за нас безкрайните родопски върхове и поляни.
С обич!
Диди
За още снимки: