Български лекар с проучване за потенциалния вреден ефект от пейсмейкърите върху дясната камера на сърцето

Разработка на д-р Николай Поройлиев, кардиолог в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, беше приета за публикуване в едно от най-авторитетните списания в областта на кардиологията в Европа - European Heart Journal. Успехът е много голям, тъй като става въпрос за собствено изследване, а не за описание на чужди данни.

Публикацията е посветена на промяната в хемодинамиката след имплантиране на пейсмейкър (малко устройство, което подава импулси към сърцето). Освен полезен, животоспасяващ ефект, кардиостимулацията може да има и някои вредни последствияза сърцето. Това е широко известно по отношение на работата на лявата камера, но е малко изследвано, когато става въпрос за дясната камера на сърцето. В разработката си българският кардиолог доказва, е, че макар и не толкова драматични и клинично проявени, проблемите, които настъпват, в следствие на неправилната стимулация, в дясната кухина на сърцето също са налице и остават невидими за дълго време.

„При лявата камера отдавна е известно, че хроничната стимулация влошава функцията на сърцето, като има голямо значение дали импулсът е дошъл от пейсмейкара, или е физиологичен. Това нещо почти не е изследвано досега за дясната камера. В нашето проучване сме потвърдили ефекта върху лява камера и го съпоставяме с ефекта върху дясната камера, където много по-рано се наблюдава влошаване на функцията, което обаче не е клинично изявено, т.е. остава скрито за дълго време“, обяснява д-р Поройлиев.

Изводът, който правят медиците е, че не бива да се чака изява на симптоми от страна на лявата камера на сърцето, а много преди това да се правят опити за прецизиране работата на пейсмейкъра.

 „Сърцето е много особен орган – всяка намеса решава един проблем, но причинява друг. Ето защо процедурата не завършва с имплантирането на пейсмейкър, а по-скоро започва с него“, съветва д-р Поройлиев, който има над 10-годишен опит в електрокардиостимулацията. Според него е необходима много фина настройка на апарата, която трябва да се оптимизира постоянно. Даже при смяна на батерията или при инфекция, винаги трябва да се прави повторна преценка дали има нужда от това устройство.

„Съществуват състояния, които имат нужда от постоянна стимулация, но има и други, при които това не е необходимо. Виждали сме пациенти със стимулация от 1%. При тях, ако се наложи подмяна на устройството, със сигурност следва да се замислим дали изобщо си заслужава, тъй като самата имплантация създава съответните рискове, не е козметична процедура“, убеден е опитният кардиолог.

Общо 55 пациенти, които се лекуват в Специализирания център за електрокардиостимулация в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, са взели участие в изследването. Средно около 150 устройства годишно се имплантират там.