Институционалните войни и как започна овладяването на съдебната система в България, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР Николай Стайков, разследващ журналист от АКФ.
"Това, което видяхме през последните дни и все още се изяснява, е един конкретен пример как беше направен опит да се премахне главният прокурор по същия начин, по който беше инсталиран преди време. Тези от нас, които наблюдаваме отдавна съдебната система в България, знаем, че няма такова нещо като свободен, демократичен избор на конкурентна основа да се избира главен прокурор – най-важната фигура в държавата, а и в политиката. Защото не е тайна, че това е единственият човек, който може да решава съдбата на политиците у нас, дори и само с едно повдигнато обвинение. Всъщност, това беше и един неуспешен опит за неговото сваляне по същия начин, по който беше инсталиран. Единствената разлика е, че това трябваше да стане в момента по чисто политически причини, за да отпуши политически процес. Същите хора, по същите механизми – със стискане на ръце между не повече от двама-трима човека, политици, които го инсталираха преди време, в момента се опитаха да го махнат. Нещо не са доразбрали явно обаче.
Важното е, че колкото и назад да се връщаме в изборите на главни прокурори, все ще виждаме политическа намеса в цялата прокуратура."
Защо им е на политиците да се месят в прокуратурата
"Защото не им е достатъчно само да са приятели. Ние познаваме, благодарение на изтекли записи, няколко часа от живота на най-дълго управлявалия ни премиер Бойко Борисов. Една част от тези записи са потвърдени, друга – не са отречени от него, но все пак познаваме три-четири часа от неговия живот. Някой направил ли си е някога труда да види колко етични и законови нарушения има в тези няколко часа от живота на г-н Борисов? Много са: "Ало, Ваньо", "Изтегли инспекторите", "Назначи този", обаждане на онзи, "Ти си го избра", молба на прокурор да бъде преместен еди-къде си и сега това, което чухме онзи ден – как някой предложил на някого оттегляне срещу атрактивен пост.
Това са нарушения, но аз не видях някаква обществена реакция, която дори да маркира тези неща. Въобще не говорим за жълтата част, а изцяло за Наказателния кодекс. Явно претръпнахме или ни накараха с дебелокожието на институциите да претръпнем и да загубим всякаква представа кое е редно и кое не е редно.
Има много хубав пример за това как действаше Бойко Борисов като премиер.
По време на управлението му ансамбълът ни по художествена гимнастика спечели златен медал. В един сутрешен блок председателката на федерацията казва, че благодари на Бойко Борисов за спонсорите. Поглеждаме кои са спонсорите – само концесионери с договори, подписани от Министерски съвет. Искам сега да си представим как премиерът взима телефона и се обажда на концесионер, с когото той е подписал договор и по всяко време може да се наложи да подпише анекс, споразумение и т.н., с които да се увеличи или намали таксата за концесията. Има етични правила, които ние сме забравили, че съществуват изобщо.
Или друг пример – какво се промени в БНБ, след една срамна ситуация, която преживяха преди десет години. Стана ясно, че са имали начело управляващи, които не са защитавали националните интереси, а са имали нещо като ОПГ в защита на определени частни интереси. И какво стана, избраха един възпитан, мълчалив човек, прикриха се и продължиха да си работят. Не чух да са приели нови етични правила, например да отрекат предишната ситуация публично или поне да се разграничат и да отправят ясно послание – кое е редно, кое не е.
Ако ме питате какво ще стане в прокуратурата, според мен, сценарият е подобен на този в БНБ и Иван Искров – всичко ще се размине, ще се пошуми, изприказват разни неща, и накрая няма да се случи нищо. Ще си назначат един възпитан човек за нов главен прокурор, сигурно с някоя академична титла, кротък и много важно да е сладкодумен, за да може да отправя навсякъде политически феромони във всички посоки. Така ще успокои максимално хората."
Независима съдебна система и негативната селекция
"Стана ясно, че нямаме независима съдебна система. И всеки ден, и всеки час, и всяко интервю през изминалата седмица доказват това. Ние сме премиерска република, защото всички важни ресурси: благата, пари, позиции, заплати, еврофондове, всичко това е концентрирано в ръцете на изпълнителната власт. Всичко останало е имитация на парламент, независима съдебна власт и т.н. Това е поредното доказателство, че има нужда от сериозно проветряване, което в такава институция става само чрез сериозна смяна на поколенията. Защото това, което се случи през последните години, беше едно консолидиране на прокуратурата около ръководството, което стана по няколко направления.
Първото е как работи негативната селекция вътре в него. Т.е. издигаш се в йерархията не за това, което си извършил като прокурор, например успешно обвинение, минало в съда, а за това, което не си извършил като прокурор. Т.е. издигат се хора, които не са свършили нищо като прокурори, но са направили услуга на някой началник или са помогнали на някого. В резултата на това свестните хора напускат системата. Това е негативната селекция в нашата прокуратура. Избирането на Иван Гешев за главен прокурор е върхът на негативната селекция в прокуратурата. В една нормална прокуратура той не би трябвало въобще да се занимава със сложни дела като КТБ, например. Но да не забравяме провала му с Иванчева. Да, тя е осъдена, но над сто души са работили по казуса ѝ, и тя е осъдена по косвени доказателства – сто и няколко души прокурори и всякакви институции работят да я изловят и накрая тя е осъдена по косвени доказателства. Не са събрали нищо. В този случай става дума явно за некадърност и некомпетентност или незаинтересованост.
За случая "Осемте джуджета" е съвсем друга работа – там става дума за корупция в самата прокуратура. Директното ѝ използване за определени лични, частни цели и превръщането на влиянието върху прокуратурата в пари."
Театър ли са заплахите между прокурорите и Бойко Борисов
"Разпада се моделът или поне сегашният вариант на модела. Едва ли се разпада целият модел. Тъй като сегашната конфигурация е основана на различни цели от това, което са по закон и конституция целите за раздаване на правосъдие. Полина Паунова, наша колега, много добре обясни това, което се случва, като "битка между ортаци". Това са хората, разпределили си влиянието в съдебната система, и това са хората, които в един момент имат разнопосочни интереси. Борисов иска да пожертва Гешев заради политически цели, за да се отпуши коалиционният политически процес. Системата кой кого е назначил, умишлено се държи в сянка, за да може този модел да работи. Най-важното е, това да не се повтаря повече."
Как една партия може да предаде една независима власт
"Има един анализ на това какво се е случвало в прокуратурата през последните 30 години. В "Капитал" Мирела Веселинова беше написала подробно. Всъщност съдебната система никога не е била оставяна независима и без политическо влияние. Само да напомня, че 1989 г. в системата още работят хора, които помнят изданията на Трибуналите на Народния съд, участвали са в тази система и не са били против нея. Минава се през периода, когато България е по-скоро "синя", отколкото "червена".
Важният период, според мен, започва 2007-2008 година и това, което сега виждаме, започна също тогава. Това съвпадна с влизането и излизането от Национална следствена служба (НСлС) тогава на един, пак тогава, млад следовател, който в момента е на първия ред на НС – Делян Пеевски. Той тогава е назначен в НСлС, без да има необходимия стаж. Той е бил тогава колега с адвокати, които в момента са в екипа на Иван Гешев. С някои от тях са били бюро до бюро. А други като Петьо "Еврото" дори са възпети в специални филми като "Осемте джуджета".
Но това е периодът, от който започва всичко, там са основите на това, което виждаме днес. Тогава г-н Пеевски стана основен действащ герой, докато беше зам.-министър на Министерство на извънредните ситуации. Тогава той стана герой в един огромен скандал, свързан с управляващата коалиция – БСП, ДПС, НДСВ – скандалът с "Булгартабак", който по-късно Борисов продаде на Пеевски. Тогава Пеевски беше уволнен за корупция и той поиска да се върне в съдебната система, но ВСС по това време му отказа.
Според мен в този момент е започнало всичко, защото тогава на политиците им стана ясно, че съдебната система към онзи момент бе оставена някак в нищото, без силен политически натиск. Г-н Пеевски тогава назначи своя тъст във ВСС като представител на ДПС. След това на негово място влезе Иван Димов, който само преди няколко месеца беше екстрадиран в Австрия с европейска заповед за арест. Той е много неслучаен човек в историята на съдебната ни система с няколко сериозни скандали за влияние и корупция. И така някъде там около 2007 оставената на себе си без особена защита съдебна система, някой тогава осъзна бизнес и политическия потенциал овладяването на тази система. Оттогава вече можем да проследим до днес как стигнахме дотам, че главният прокурор да нарича политиците "предатели" за това, че вече не го подкрепят, както преди три години."
Как да бъде спряно всичко това
"Законите, които се гласуват в момента, няма да бъдат достатъчни. Някакви набързо гласувани решения не стигат. Това, което се случва в момента в НС, е "Ефектът Магнитски 2", защото тогава имаше много ясни послания и от външни партньори, и г-н Борисов няколко пъти го повтори публично, че ще се приемат приоритетно тези закони, внесени от Крум Зарков. Моите опасения са, че ще се приеме просто един закон за измиване на ръце и ще се каже – от там нататък – независимата съдебна власт да се оправя. Това е много удобно обяснение и оправдание нещата да не се случват.
За съжаление не виждам някаква сериозна опозиция на това статукво в самата съдебна система отвътре. Негативната селекция е съчетана с това, че в прокуратурата заплащането беше увеличено много. Така политиците си купуваха комфорт. Става дума за заплати много над нормалните в публичната сфера в България от порядъка на 5500-6000 лв. заплата. Т.е. съгласието между върховете на съдебната система и изпълнителната власт доведе и до това получено през добри заплати послушание и дисциплина в прокуратурата. Всеки седи и чака да дойде неговият ред. Не виждам в системата на прокуратурата гласове и лица, които по някакъв начин да дават оптимизъм за бъдеща промяна. Няма кой да отвори прозореца за проветряване в прокуратурата."
Снимка – Николета Атанасова
