Точно преди година една от горещите теми в Обединеното кралство беше ще се стигне ли до втори референдум за независимост на Шотландия при положение, че Шотландската национална партия, спечелила пореден мандат да управлява, се радваше на все по-голяма подкрепа за каузата. Малко по-рано -в края на ноември миналата година, обаче Върховният съд постанови, че шотландското правителство няма правомощия да проведе нов референдум за независимост без съгласието на британското правителство. Основният аргумент зад решението е, че шотландският парламент не може да приема законодателство, което е „запазена марка“ на парламента в Лондон, ето защо няма правомощията за това.
Нашият кореспондент на Острова - Веселин Паунов, тогава посети Шотландия и направи поредица от материали по тази тема, от които се виждаше, че ентусиазмът на националистите далеч не беше попарен, а първият министър на Шотландия тогава - Никола Стърджън, вече кроеше планове как да продължи напред, все пак без да наруши закона. През февруари обаче лицето на кампанията за независимост Никола Стърджън изненадващо подаде оставка, по-късно започна разследване на финансовите дела на Шотландската национална партия, стигна се дори до арест на Стърджън и съпруга й. През март партията избра нов лидер – мюсюлманина Хамза Юсаф. Той се зарече да продължи делото на Никола Стърджън, но тежката икономическа година и някои вътрешни раздори не направиха живота по-лесен нито на лидера, нито на партията. Година по-късно Веселин Паунов отново посети Шотландия.
- В новините все по-рядко става дума за независимостта на Шотландия. Това, разбира се, не означава, че темата не е на дневен ред. Просто през тази година се случиха много неща, било то политически или икономически, които пряко или косвено повлияха на нагласите. На фона на всички тези промени какви са сега настроенията сред шотландците? Въпросът е към доктор Джудит Сайстърманс, преподавател по политика в университета в Абърдийн.
- Да, ръководството на Шотландската национална партия се смени и настроението на електората, поне що се отнася до този на националистите, се промени. Хората станаха малко по-критични към партията, отколкото в миналото. Шотландската Национална Партия е на власт с правителства от 2007 година насам, така че предполагам настъпи времето обществото да бъде по-критично и по-взискателно. Отчасти това е заради края на лидерството на Никола Стърджън, а тя беше като цяло доста уважаван лидер.
Отчасти това е заради икономическите предизвикателства, които хората изпитва както в Обединеното кралство, така и по целия свят, свързани с инфлацията и поскъпването на живота. Изглежда, че хората, като че ли искат да се говори по-малко за независимостта. А също се наблюдава как шотландското правителство се проваля по много от въпросите, свързани с независимостта, като икономиката, Брекзит, миграцията и, разбира се, се опитва да трупа дивиденти в области, в които централното британското правителство прави грешки.
Джудит Сайстърманс каза, че проучванията на общественото мнение все още показват, че подкрепата на независимост танцува около 50-те процента, по-често под тях. Лесли Ридок, известна шотландска журналистка, писателка и общественичка, активен активист в кампанията за независимост, обаче каза, че последната анкета е отредила 54% подкрепа за независимостта.
- Това е невероятно, като се има предвид, че спадна подкрепата за Шотландската национална партия, която е основната управляваща партия. Така че за първи път от известно време се отваря пропаст между хората, които по принцип искат независимост и онези, които искат да подкрепят Шотландската национална партия като управляваща сила. И това е един вид загадка. А може би не е, заради проблемите, които има партията. Добре известната и в чужбина Никола Стърджън, бивш лидер на партията, подаде оставка през януари тази година с много повдигнати въпроси защо го направи. След това започна полицейско разследване, което засегна финансовите дела на партията. В рамките на разследването тя бе арестувана, нейният съпруг също. Въпреки че двамата бяха освободени по-късно без да им бъдат повдигнати обвинения, все пак имаше доста въпроси във връзка с потенциални финансови измами в партията.
Последва надпревара за лидерския пост, която беше много оспорвана и яростна. Имаше трима кандидати, един от които обвини победителя Хамза Юсаф, че е напълно безполезен и че е създал редица проблеми още на предишния си пост в правителството. Той обаче успя да спечели, макар и с малка преднина, и стана първият мюсюлманин първи министър на Шотландия. Проблемите му не приключиха, защото имаше много критики към него. Един от другите двама кандидати премина към друга партия за независимост - АЛБА, създадена от бившия първи министър и бивш лидер на Шотландската национална партия Алекс Салмънд. Така че има много критика, каквато нямаше по времето на Никола Стърджън. Но може да се каже, че всичко това се очакваше, защото хората не повдигаха тези проблеми, за да не се навреди на каузата за независимост.
Трябва да кажем, че наскоро имаше частични избори, загубени от Шотландската национална партия в полза на Лейбъристката партия и се прогнозира, че Лейбъристката партия, която не толкова отдавна бе подкрепяна от половината Шотландия и бе управляваща, ще се завърне в предните редици. Дали това ще се случи? Хората сега започват да се съмняват, отчасти, защото Хамза Юсаф натрупа дивиденти като стана първият лидер, който призова за прекратяване на огъня в Газа, където негови роднини бяха блокирани. Мисля, че много хора в цяла Великобритания се възхищават на заетата от него позиция. Това е в рязък контраст с лидера на консерваторите премиерът Риши Сунак и лидера на Лейбъристката партия Киър Стармър, които не подкрепиха призива за прекратяване на огъня. А това създава големи проблеми за Лейбъристката партия и много хора са разочаровани.
- Дали Хамза Юсаф все пак е правилния лидер за националистите?
- Мисля, че той беше най-вероятния избор. Наблюдавахме оспорвана надпревара за лидер. Имаше кандидат, за който можеше да се каже, че едва ли ще стане лидер. Но за хората, които са добре запознати със Шотландската национална партия, Хамза Юсаф отдавна беше смятан за възможен следващ лидер. Като цяло той следва линията, начертана от Никола Стърджън, така че имаме приемственост. Шотландската национална партия ще продължава да следва пътя за независимост на предстоящите общи избори в Обединеното кралство. Дали Юсаф ще бъде успешен лидер е може би различен въпрос. Може би до момента не бе много успешен в преследването на независимостта, каза Джудит Сайстърманс.
- Стана дума за Алекс Салмънд с неговата партия АЛБА да се върне в голямата политика като един вид "новото старо“ лице на похода към независимост, защото той напоследък вдига повече шум, вероятно съзирайки някакъв вакуум в кампанията?
- Не мисля, че това е вероятно. Той не се представи добре на последните избори. Дори когато говорим за отразяването му в медиите, то е доста скромно, което е разбираемо като се има предвид липсата на електорален успех. Мисля, че има една много малка група от привърженици на независимостта, които биха подкрепили АЛБА, може би именно заради личността на Алекс Салмънд или защото имат много сходни социални ценности, но е малко вероятна перспектива да измести Шотландската национална партия като водещо движение за независимост.
Лесли Ридок също не вижда роля за Алекс Салмънд.
- Не мисля, че Салмънд ще се завърне, в момента той води дело срещу шотландското правителство. На практика той се изправя срещу правителството, водено от Хамза Юсаф, което поражда доста напрежение между двете партии, докато всъщност самата партия АЛБА иска да изгради единен фронт със ШНП, но аз не виждам как това може да стане. Не мисля, че това ще се случи. Мисля, че много хора не искат да имаме Берлускони в Шотландия, те не искат да виждат някой, който постоянно се завръщат в политиката. Не е добре за страната, ако трябва да се връща дълбоко в миналото и да изважда хора в предпенсионна възраст, за да върви напред, каза Ридок.
- Нека да си припомним какви бяха предизвикателствата за провеждането на нов референдум за независимост, г-жо Сайстъпрманс, като се имат предвид големите законови пречки, включително решението на Върховния съд в Лондон, че шотландският парламент няма правомощия да го проведе, в резултат на които, като че ли бе изпуснат най-подходящия момент?
- Големите правни пречки, които споменахте, са най-голямото предизвикателство в смисъл, че британското правителство отказва да позволи референдум в Шотландия. Така че в момента сме в задънена улица по въпроса дали такъв референдум ще бъде позволен или не. И няма голямо разбирателство какви да бъдат следващите стъпки, ако не бъде получено разрешение. В самата Шотландска национална партия няма концепция как да се справи със законовото предизвикателство.
Отново да кажа, че икономиката е едно от основните предизвикателства, с които трябва да се справя партията на националистите и се чуват вътрешни призиви тя да се фокусира повече върху икономическите реалности, пред които са изправени хората в Шотландия. Друго предизвикателство е, да го наречем, „пейзажът след Брекзит“, който, разбира се, е свързан с икономиката, но прави аргументите за независимост малко по-сложни. Когато останалата част от Обединеното кралство не иска да бъде в ЕС, а шотландското правителство предлага гласуване за независимост и оставане в ЕС, това поражда проблем за границата, т.е. възможност за поява на граница с ЕС на този остров.
- Г-жо Ридок, какви са шансовете за втори референдум за независимост на Шотландия предвид на политическата обстановка в цялото Обединено кралство?
- Трагично-смешно е в момента, че същият този Върховен съд, който каза на Шотландия, че нейният мощен автономен парламент не може да проведе законен референдум за независимост, сега реши например, че Руанда не е сигурно място за изпращане на търсещи убежище, а в същото време британското правителство се опитва да приеме закони, за да докаже, че Руанда е сигурно място. Така че изглежда едни закони важат за парламента на Шотландия, а други за Уестминстър. Но ние вече знаем това. Не мисля, че има някой, който ще предложи да си проведем наш референдум, казвайки: „Ние можем да променим правилата“, защото нямаме суверенитет. Така че сме в задънена улица.
Фактът, че анкетите предполагат, че следващият референдум ще бъде спечелен от искащите независимост означава, че Уестминстър няма да е охотен да даде сега правомощия за провеждането му. При първия референдум, тогавашният премиер Дейвид Камерън бе абсолютно убеден, че независимостта на Шотландия е пълна глупост. Въпреки, че Шотландия остана в рамките на Обединеното кралство, мисля, че Камерън се уплаши от доста изравнения резултат и всеки последващ премиер започна да си дава сметка, че не може да има повече опити и да се рискува. Анкетите обаче показват, че хората не са си казали, че референдум няма да има, така че да си ходим вкъщи. Напротив, те продължават да са готови да гласуват за независимост, когато се открие възможност.
Политиката на Шотландската национална партия е да отиде на следващите общи избори с искания за по-големи правомощия за шотландското правителство, включително право за провеждане на референдум. Предстои да видим как ще стартира тази кампания. Освен това в Англия се засилва натиска в северните части от кметове като Анди Бърнам на Манчестър, например, за по-големи конституционни правомощия, на практика за създаване на автономни съвети в Англия. Обединеното кралство е една изключително централизирана държава от 60 милиона души с едно правителство. Ако в миналото бяха тръгнали по този път и комисия на бившият премиер Гордън Браун дори съветваше за федерализъм в Англия, ще бъде трудно да се разбере как те биха могли да гласуват за тяхната конституционно бъдеще, а шотландците да не могат.
- Този път прекарах по-голямата си част от времето в Северна Шотландия, където, дори в такъв на пръв поглед доста откъснат от света район, за пореден път се убедих в потенциала на Шотландия. Производство на високочествено уиски, изобилие от риба, големи запаси от нефт в и природен газ в Северно море, огромни водни ресурси и какво ли не, но достатъчно ли е всичко това Шотландия да бъде успешна като независима нация?
- Това е едно от нещата, за които хората винаги ще спорят. Има толкова различни мнения за това какъв тип икономика и независимост може да има Шотландия. Споменахте много индустрии, в които Шотландия е успешна. Може да се добави и сферата на услугите. Именно услугите са един от основните търговски продукти и липсата на граница много ги облекчава. Мисля, че въпросът е какъв точно вид успех ще постигне Шотландия, ако е независима. Виждаме малки нации по цял свят, които се справят много добре и аргументът на политиците, които са за независимост на Шотландия е, че това ще бъде по-справедливо за икономика.
Аргументът на юнионистите и противниците на независимостта пък е, че Шотландия е много по-добре икономически като част от по-голям търговски блок какъвто е Обединеното кралство, а освен това има ползи от отношенията си с останалите нации в Обединеното кралство. И двете страни имат своите добри икономически аргументи, но въпросът е на кого хората ще бъдат по-склонни да повярват, каза Джудит Сайстърманс.
- В северния шотландски град Елгин се срещнах с известния журналист по този край Крис Сондърсън, с който разговарях най-вече за това как живеят хората в този район, с какво се препитават. Но когато му зададох същия въпрос, дали Шотландия би била успешна независима нация, той ми даде отговор, свързан по интересен начин с Брекзит.
- Не знам дали е толкова въпрос за това дали Шотландия може да е успешна благодарение на всички тези ресурси. Аз гласувах за независимост на първия референдум, но сега съм по-малко убеден и това се дължи просто на случилото се около Брекзит. Отделянето на Великобритания от ЕС бе толкова „горчиво“, болезнено, сложно и трудно, така че се чудя дали излизането на Шотландия от Обединеното кралство ще бъде същото, а това тревожи шотландците. Въпросът е интересен, но мисля, че след всичко случило се в Шотландската национална партия, независимостта ще отиде по-назад в списъка с нейните приоритети.
Докато беше на власт Никола Стърджън обеща референдум до 19 октомври 2024 година, но след решението на Върховния съд този срок отпадна, защото, както тя самата заяви, не би било правилно да се нарушават законите и подобно на баските в Испания, да се проведе незаконен референдум. До края на 2024 година в Обединеното кралство трябва да се проведат общи избори. Представянето в тях на Шотландската национална партия ще бъде основен индикатор какво ще стане с похода за независимост.
