Боряна Пунчева – актриса, режисьор и продуцент, гостува в предаването „Нощен Хоризонт“, с основна тема българско кино. Директор на Българския културен институт във Варшава. Дъщеря на режисьора Борислав Пунчев. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Емблематичните й роли в киното са в „Дами канят“, „Хотел Централ“ и „13-ата годеница на принца“. Работи в студио „Екран“, а после и в БНТ като главен режисьор. Режисьор на емблематичното за поколения тв предаване „Клуб НЛО“.
* * *Неотдавна излезе на екран новият филм с Ваше участие „Защото обичам лошото време“. Той вече е селектиран в конкурсната програма на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“. Филмът как се приема в киносалоните?
Ценно е, че филм с малък бюджет и малък актьорски състав успява да привлече вниманието на публиката. Филмът е деликатен в разказа си и взаимоотношенията на героите, представя свят без насилие и без онези елементи от нашия живот, които ни тровят. Явно хората имат нужда да гледат и нещо такова, в което няма ужаси и има любов, но няма секс. Предложих на режисьора Яна Лекарска 6-7 актриси, за които мислех, че са по-подходящи за моята роля, но тя каза, че още като е писала, си е представила мен в нея.
Аз съм от изгубено поколение, заедно с Ваня Цветкова, Ирен Кривошиева, Мариана Димитрова, с които стартирахме в началото на 80-те години. Но след политическите промени, за да си спасят малките си деца, те взеха по един куфар, детето под мишница и заминаха за Америка. И прекратиха своите творчески занимания. По онова време актьорите бяхме маргинализирани като тунеядци, които не произвеждат, а само харчат пари и бяхме запратени в ъгъла. Знаех, че ако замина, ще се простя с мечтите си и въпреки че имах такава възможност, останах.
Вашите съвети към колегите, които сега завършват НАТФИЗ?
Ако са решили и искат да са актьори, нека направят всичко възможно, за да намерят работа. Тук все още няма агенти, които да ги „продават“, както е по света. И сами трябва да се „продават“, а това не им е работа. Онази система с агенти, която е в чужбина, никога не е била практика в България, но се надявам, че ситуацията ще се развива.
Още за филма, за завръщането в киното на Ели Скорчева и спомени за Невена Коканова – в първия звуков файл.
По повод на дебюта си в киното, Боряна Пунчева припомни: „Иван Андонов ме покани на кастинг за „Дами канят“. Знам, че Мария Статулова ме е предложила за пробите.
Този филм събра в една лента много от нашите кинозвезди от онова време. Такова нещо сякаш трудно дава добри резултати, както е и в други професии, заради егото. Отстрани изглежда, че всичко се е получило. Така ли беше на снимачната площадка?
Това беше магия и мисля, че в основата й беше Иван Андонов. Със своята добронамереност той тушира всякакви конфронтации. А и Стефан Данаилов, който разпръскваше своята любов на всички страни. Имаше атмосфера на забава и взаимно приемане и някак си се получи.
По-късно в „Хотел Централ“ трябваше да играя главната роля, което взе Ирен Кривошиева. Правихме проби първо с Камелия Тодорова, която беше избрана, но тя предпочете „свободата“ и не се завърна от задгранично турне. Една седмица преди снимките режисьорът Веско Бранев ми каза, че е видял Ирен и че тя ще играе главната роля, защото „има пролетарско излъчване“, за разлика от мен.
Колкото до нашите актьори, които пробиват в западни продукции, Деси Тенекеджиева замина за Италия и си намери агент, иначе не можеш да стигнеш до режисьора. Захари Бахаров също си има агент (той играе в две силни продукции – френската „Фалшива самоличност“ и британският „Куци коне“, където играе отрицателни образи на руснаци, б.а.). Много често български актьори играят гадни руснаци, в сериала „Под прикритие също е лош. . Но ако някой смята, че Захари играе само такива роли, да иде да гледа „Поетите“, там разбива този стереотип. Аз например смятам, че Юлиан Вергов може да изиграе Джеймс Бонд, но никога няма да вземат за тази роля човек от България.
Още по темите – във втория звуков файл.
Защо Вашият баща се опитваше да Ви държи настрана от актьорската професия?
По всяка вероятност, защото си даваше сметка, че жените в киното трудно успяват да създадат семейство, да имат деца и нормален личен живот. Наистина, трудно се съчетават такива неща.
Дораснало ли е българското кино за своите „оскари“, по подобие на театралните награди Аскеер.
Има няколко фестивала. Имаше преди т. нар. „академия“, която се провали заради ръководството на Съюза на филмовите дейци. Сега новото му ръководство създаде наградата „Васил Гендов“ и то си прави журито. Академия би трябвало да има, защото „Гендов“ дублира и „Златния ритон“ и „Златната роза“. А и Академията е демократично събитие, което обхваща цялата филмова общност.
Още, плюс спомени за Свобода Бъчварова – в третия звуков файл.
Как се целуваше една актриса в онези години по време на снимки?
Всеки път различно. Но най-професионалният ми опит беше с Коста Цонев, когато той беше със залепени мустаци и при дублите се отлепяха. И той измисли техника, при която мустаците да си останат на лицето му. Но в актьорската професия при целувката, прегръдката, при креватните сцени – като започнат да те подреждат като натюрморт за кадрите, емоцията се загубва и остава желанието да отговориш на условията.
В отговор на слушател, че покойният Стефан Данаилов е бил облагодетелстван при получаването на роли заради статута си на партиен секретар, г-жа Пунчева отговори: "Той получаваше ролите, защото беше добър актьор. Едното няма общо с другото."
Спомени за Георги Парцалев и Петър Попйорданов-Чочо, разговор със слушателите и коментар за Стефан Данаилов в качеството му на партиен секретар преди 1989 г. – в четвъртия звуков файл.
Не съжалявате ли, че навремето не останахте в Полша?
Навремето ме приеха да следвам и тук, и там. Имах 3 дни да реша и прецених, че мечтата ми е да работя нещо в киното, а тук ме бяха приели режисура. Но не съжалявам, иначе щеше да е някакъв друг живот.
Мнението на поляците за нас?
Те ни обичат. Имат малко протекционистко отношение, като към по-малка държава с по-скромен принос, най-вече в областта на културата, но ценят автентичното, например фолклора, етномузиката. Теодоси Спасов има много фенове в Полша. Голям интерес има и към българската археология, защото тяхната история започва по-късно. Харесват планините ни.
Какви ангажименти Ви предстоят?
С Константин Петров работим по проект за детски филм, аз трябва да съм режисьор. Вътре има и една роля, която се надявам да си я изиграя аз.
Още – в петия звуков файл.
