Въпреки сложната геополитическа обстановка икономиката в Централна и Източна Европа се стабилизира, а страните-членки на ЕС отчитат ръст. Това е основният извод на Института за икономически анализи във Виена, който публикува наскоро своята пролетна икономическа прогноза за 23 държави на Стария континент. "Покачва се покупателната способност и това стимулира икономиката", казва в интервю за "Събота 150" директорът на института Марио Холцнер.
Очакваме инфлацията да продължи да спада. Пикът на покачването на цените в целия регион беше през 2022 година. Година по-късно инфлацията вече беше овладяна и тази тенденция ще продължи и тази година. Разбира се, никога не знаеш дали няма да настъпи някакво събитие, което да повлияе на инфлацията, например войната в Близкия изток да се разрасне, което би се отразило негативно на цените на петрола.
Как се развива украинската икономика след повече от две години война? И как й се отразиха забавените оръжейни доставки?
Дълго отлаганата помощ за противовъздушната отбрана в Украйна е голям проблем и за икономиката на страната. Руските ракетни удари систематично унищожават енергийната система. Мишени на руснаците са и производствени мощности.
Затова е учудващо колко устойчива се оказа украинската икономика. След близо 5 процента ръст на БВП миналата година, през 2024-та очакваме малко над 3 на сто, а през следващите години - около 4 процента. Това се дължи основно на зърнения коридор за износ на украинска продукция през Черно море. Но и останалите сектори сеадаптираха към новите условия на война. А в Западна Украйна нещата изглеждат съвсем различно, много по-добре отколкото в районите близо до фронта.
В същото време Русия премина към военна икономика. След неочаквано висок икономически ръст миналата година от над 3 процента и половина - какви показатели предвиждате за 2024-та, г-н Холцнер?
Изненадващо устойчива се оказа и руската икономика, въпреки западните санкции. Колкото по-дълго трае войната, толкова по-стабилна ще става тя, защото ще затвърди този режим на работа, при който част от икономическата продукция се изтегля от гражданското потребление и се влива във военната употреба. Това има обаче само краткосрочен ефект за повишаване на БВП.
Миналата година отчетохме ръст на БВП от над 3 процента, но тази година очакваме той да спадне. А причината е, че руската оръжейна индустрия постепенно достига до границите на производствения капацитет. В момента в заводите има пълна заетост и много скоро ще се почувства липсата на работна ръка. В същото време заплатите растат бързо и подклаждат инфлацията, която тази година със сигурност ще бъде по-висока от миналата.
Така че икономическият ръст тази година ще е по-нисък, вероятно под 3 процента, като тази тенденция ще се запази и през следващите години и ще варира около 2 на сто.
Западните санкции, които споменахте, все пак са проблем за руската икономика. А и се очакват нови ограничения. Русия как успява да ги заобиколи?
Всички санкционирани държави намират вратички да заобиколят ограниченията. Все още помним как Сърбия заобикаляше ембаргото по време на режима на Слободан Милошевич.
Колкото по-дълго продължава един санкционен режим, толкова повече отслабва неговото влияние върху икономиката. Но въпреки това има още възможности да се ограничи заобикалянето на наложените санкции. Например чрез засилен контрол върху трети страни. Вече има примери за това - все повече турски банки се отказват от транзакции с руски контрагенти. Макар да има още какво да се желае, мисля, че с времето руската икономика все пак ще успява да се адаптира към новите ограничения. Конкретно в оръжейното производство вероятно просто ще използва по-лошо качество микрочипове, внос от приятелски държави.
Австрия е критикувана от партньорите си в ЕС, че все още много компании продължават да оперират на руския пазар, особено големи банки. Има ли изгледи те да се оттеглят от там?
Няма особена надежда. Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-трудно ще бъде за австрийските компании да напуснат Русия, защото няма да могат да ги продадат. Кой би ги купил при действащия санкционен режим?
Но все пак трябва да кажа, че онези компании, които не одобряват путинова Русия, я напуснаха още след анексирането на Крим. Така че първата вълна на загърбили Русия австрийски компании беше още през 2014-2015 година. Но от тогава почти нищо повече не се е случило.
Страните в Централна и Източна Европа, за които изготвяте Вашата пролетна икономическа прогноза, са силно зависими от икономическото развитие на Германия и Австрия - две страни, които традиционно инвестират в региона. Как се отразява на региона рецесията в Германия, г-н Холцнер?
Най-много страдат държавите, които граничат с Германия и където са съсредоточени големи германски инвестиции, особено в автомобилостроенето. В тези държави се наблюдават преки негативни отражения на стагнацията в Германия. Миналата година Чехия влезе в рецесия. А тази година очакваме в целия регион относително слаб икономически ръст. Но проблеми има не само Германия, а в почти всички държави в еврозоната, където ръстът се забавя и се движи около нулата.
Колкото географски по-далеч е една страна от Германия, толкова по-малко й се отразява стагнацията там. На Западните Балкани очакванията са за ръст от над 3 процента.
В тази наситена с избори година има два вота, които вероятно ще имат икономически последици върху Европа - изборите за ЕП и президентският вот в Съединените щати. Какво очаквате от завоя надясно в Европа и евентуалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом?
Описвате два много големи риска за региона. Защото залогът и в двата вота е сигурността на Европа - нито повече, нито по-малко. Ако Доналд Тръмп спечели изборите, неговият втори президентски мандат ще се превърне в огромен проблем не само за Украйна, но и за трите балтийски държави, а вероятно и за Полша. Тези страни ще трябва да инвестират много повече ресурси в сигурността си.
Завръщането на Тръмп би поставило под въпрос атрактивността на цяла Източна Европа за чуждестранните инвеститори.
Европейските избори също крият рискове. Ако на отиващата си Европейска комисия фокусът беше върху енергийния преход, следващата комисия ще трябва да се занимава с други икономически проблеми. И тъй като в момента е трудно да се предвиди ръста на крайната десница, можем само да гадаем какъв би бил икономическият фокус в Брюксел след изборите. Да не говорим за промяната, която можем да очакваме в отношенията с Русия, при положение, че дори сред крайнодесните партии в Европа няма единодушие по този въпрос.
