Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор.
Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру. Насочваме слушателското внимание към най-големите етични предизвикателства пред съвременната генетика, включително правото на отказ от генетични изследвания и последствията от тези решения за индивидуалната и фамилната идентичност.
Разчитането на генома е разбулване на бъдещето – изконен човешки стремеж, който можем да проследим назад във времето до древногръцката митология, по думите проф. Ставру и посочва пример: Владетелят на Тива Лай разбира от оракул, че ще бъде убит от собствения си син, а това познание отключва трагични последици за целия знатен род.
"Разчитането на генома не е изцяло нова етическа ситуация. Този стремеж човек да познаваме бъдещето и да го трансплантира в настоящето така, че да го промени или да го възприеме, е нещо, с което етиката се е борила непрекъснато.", заявява проф. Ставру.
От етична гледна точка правото да знаеш, което предполага контрол над бъдещето (генома) се противопоставя на правото да не знаеш и да реагираш спонтанно, по думите на проф. Ставру. От тази противовесна позиция се поражда въпросът дали човек е морално готов за своето бъдеще. Информираното съгласие е обвързано с готовността за това познание, подчертава проф. Ставру.
Ученият обръща внимание на факта, че геномът не е нещо строго индивидуално. Когато човек се изследва генетично, разкрива информация и за бъдещето на своите близки. В случай, че узнае за предразположеност към тежко заболяване може би е препоръчително да сподели, но не всеки иска и може да поеме подобна морална отговорност. Тук идва и въпросът за правото на възпроизводство и създаването на деца при осъзнат риск, както и за "децата по поръчка". Проф. Ставру излага още една дилема – нямат ли правото хора с увреждания да живеят сред нас и тази генетична пропаганда до утопия ли води или дискриминира? В този свят има място за счупени гени и трябва да се търси баланс в тази посока.
Разчитането на генома би могло да се приложи и в съвременната криминалистика, по думите на проф. Ставру. При налична база данни, в която хора споделят своя генетична информация, криминалистите могат да открият съвпадения и да разрешат неразкрити престъпления. Това би изисквало боравене с некодиращата част от гените, която не нарушава личната телесна неприкосновеност на отделния човек, уточнява проф. Ставру.
Съществува ли форма на интелектуална собственост върху гените? Ако дадена компания вземе човешки геном, за да произведе изолирана клетъчна линия, която да използва при тестове, и в резултат спечели огромни приходи, кой претендира за притежание? Проф. Ставру обяснява, че има такива прецеденти, но съдът е постановил, че не съществува право на такава собственост. Корпорациите, от своя страна, имат право да патентоват само синтетични гени, които могат да са идентични на съществуващи в природата, но са изкуствено създадени.
Генетичното редактиране отваря врати към едно трансхуманистично бъдеще на генетичните модификации, които потенциално могат да се запазват и през поколенията. Това на този етап е забранено от българското законодателство, което позволява модифициране на зиготата само в случаи, в които изборът на пол може да избегне дадено полово обособено заболяване, по думите на проф. Ставру. Засега експериментът остава в рамките на едно поколение.
Генетичното редактиране дава обещания, но води и до размисъл върху редица етически концепции. Трябва ли двете науки етика и генетика да протегнат ръце една към друга или между тях съществува необходим антагонизъм?
Размишленията от правна и социална гледна точка на тема "Етика и генетика" продължават утре (18 септември) от 19 ч. в Stroeja. Събитието, организирано от платформата за научни и интелектуални теми Ratio, може да бъде проследено и онлайн.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
