За войната като "лейкопласт върху отворена рана"

Първата част на нашия бестселър започва с млад офицер от началото на 2000 - та година по времето на втората интифада, който е приключил не леката си служба във Витлеем. Открива, че страда от посттравматичен стрес. Тези, които би трябвало да се погрижат за него, безотговорно му казват "Млад си, силен си, ще го преодолееш с малко повече воля!". И отбелязват в картона му, че е минал обучение. Нещата приличат на поставяне на лейкопласт, без лечение, върху гнойна рана. Той започва нелегално да рисува своите лейкопласти. И чувства, че чрез тези графити си връща увереността. Той казва се Деде. Но всички започват да го наричат Деде Лейкопласта. Събира група от фенове. Това са хора, на които никой не иска да помогне да решат проблемите си: здравни, икономически, служебни, семейни... 

За разлика от Банкси - (британския уличен художник), вместо да го преследват, градските власти се съобразяват с него. Скоро той започва да обозначава със своите нарисувани лейкопласти опасни за живеене сгради и те получават преднина при реставрацията или ги събарят и строят на тяхно място по-масивни здания. Популярността му расте. Рисува своите лейкопласти и в чужбина и е един от най-известните творци на графити. Ницан е праправнучката на една от знаковите фигури в най-новата история на Израел Шимон Роках. Заедно с група съмишленици напускат пренаселения град Яфо и създават най-старият квартал на Тел Авив - Неве Цедек.  

И въпреки, че в ръцете на нейното семейство са съсредоточени 70% от икономиката, културата и политиката на Израел, в гимназията тя е била обект на много насмешки. Сега да живееш в Неве Цедек се счита за много престижно. Но тогава това е било запуснато и непривлекателно място. Нейната голяма първа любов се отнася към нея с презрение. След неуспешен опит да сложи край на живота си на 16 години тя за пръв път вижда нарисуваните лейкопласти на Деде и се влюбва в тях.

Тогава внучката на една от известните в цял свят скулпторки на сатирични фигурки, решава, че нейното поприще за изява е писането на съпътстващи стихове около графити, като повечето са на Деде. След две години такова мълчаливо сътрудничество, тя намира смелост да му напише във социалната мрежа. А на Деде му отнемат още две години, за да я забележи сред хилядите си интернет приятели. Определят си среща на живо и оттогава за заедно. Създават семейство и се преместват да живеят и творят в Ню Йорк. За всички, които се интересуват от нелегалната прелест на графити-изкуството, двойката творци Деде и Ницан е твърде позната и любима.

И тук започва третата част на нашето повествование, а именно войната, започнала с погромите на 7.10.2023г.  Живеещите в чужбина младежи , започват да се връщат за да постъпят като доброволци в армията. 
Деде и Ницан не могат да го сторят, заради посттравмата, която имат. Започват да търсят начин как да помогнат на родината си в този тежък момент. Ницан се сеща, че в Америка е прието, върху картоните с мляко да се отпечатват снимки на изчезнали и издирвани хора. Но млекопреработвателните компании не са съгласни да отпечатат образите на над 250 отвлечените израелски и чужди граждани в Газа, сред които има и бебета. 

Ницан събира снимките им и напечатва 2000 постера с техния образ. Деде и Ницан застават на Нюйоркските улици и се опитват да дадат на минувачите поне един брой или на собствениците на магазините да окачат на витрината им поне един. Както казва Ницан, ако на постера е било изобразено откраднато куче или коте, интересът би бил по-голям. Отчаяна тя помества в социалните мрежи своя постер. За 24 часа хиляди хора по света го принтират и окачат по улици и сгради. Този постер е виждан поне веднъж от всички ни. 

Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война. Той се превръща в един от символите на тази продължителна и тежка война.

Още по темата в звуковия файл.