В деня, когато отбелязваме 110-годишнината на българското кино (на тази дата през 1915 г. е премиерата на първия български игрален филм "Българан е галант" на сценариста и режисьор Васил Гендов, който изпълнява и главната мъжка роля), гост на БНР-Радио София беше проф. д-р Александър Донев, преподавател в Катедра "Кинознание и кинодраматургия" в НАТФИЗ и изследовател в Института за изследване на изкуствата при БАН.
Той представи новата книга "Властта на киното. Антология на българската филмова мисъл между двете световни войни", на която е редактор, а съставител е Росен Спасов, доктор по кинознание, експерт в Българската национална филмотека.
"Става дума за динамичен и богат на събития период. Нашият изследователски елемент е в подбора. Трябваше от изобилието от текстове, статии, дописки да изберем представителни за епохата, но да бъдат актуални и днес със своите идеи, гледни точки", отбеляза проф. Донев.
По думите му, 20-те и 30-те години на ХХ век са били време, когато киното се превръща в масово развлечение, масов културен феномен.
В началото е било по-скоро занимание за простолюдието, за деца, за хора без работа, но постепенно привлича вниманието и на интелигенцията.
В киното (извън България) се инвестира все повече, по въздействие то се доближава до големите театрални произведения.
Макар и с известно забавяне, в България е влизало всичко важно като новини, най-забележителното от театъра и от литературата.
Най-доброто, модерно и представително е минавало през българския екран.
Именно тогава - в годините между двете световни войни, са се появили първите популяризатори и критици на филмовото изкуство - предимно от завършилите в чужбина. Те и образоват публиката.
Похвати на киното започват да се прилагат и в българската литература.
По думите на Донев, в България първата теоретична статия, посветена на киното, се е появила през 1909 г. – 2 години преди публикация от италиански изследовател в Париж.
"От средата на 20-те години киното започва да завладява все по-голяма зрителска аудитория. Между 1927 и 1930 г. Васил Гендов създава 4 филма, които са изключително посещавани, въпреки недостатъците, посочвани от критиците. Киното вече има функцията едновременно на прозорец към други светове, но и огледало към нас самите."
Поставя се въпросът дали киното не трябва да стане държавен приоритет или да се остави в частни ръце. Между двете световни войни се появяват повече киносалони
Интелектуалци започват да възприемат филмите с известен респект.
Киното се възприема и като знаме на модерната епоха.
Един от основните въпроси в книгата е конкуренцията между киното и театъра.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
