Това обясни пред БНР адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право, след смъртта на 6-годишно дете в Пловдив вследствие на зъболекарска манипулация и случая с родилката, изгубила бебето си след раждане в частна болница в Ямбол.
Не всеки случай, който приключи по трагичен начин в лечебно заведение, е резултат на лекарска грешка или пропуск, но трябва да се проверят внимателно фактите, които излагат пациентите и техните близки, посочи тя.
Доказването на подобни случаи е много трудно, то се основава почти изцяло на медицинската документация, която в някои случаи се изменя и манипулира, каза Шаркова. По думите ѝ, има проблем и с обективността на вещите лица, част от които не са обективни, а други се отнасят колегиално към медиците, чиято дейност се оспорва.
Нараства броят на делата срещу лечебни заведения и медицински специалисти, коментира Мария Шаркова в предаването "Преди всички". Ако преди 10 години те са били 40-50 годишно, после броят им нараства до 70-80, а в последните 3-4 години са над 100 годишно, уточни тя. Според нея това не означава, че расте броят на допуснатите грешки, но пациентите стават по-информирани и по-критични.
"Около 41-42% от тези дела приключват в полза на пациентите. Около 20% от тези дела са свързани с причиняване на смърт."
В много голяма част от лечебните заведения в информираните съгласия няма какво много да се чете. Те нямат необходимото законоустановено съдържание, алармира адвокат Шаркова.
"Масово се неглижира този процес! Това е важен процес между лекаря и пациента – информиране за конкретните рискове, които биха могли да се осъществят при оказване на медицинска помощ. Това в случаите на оперативни интервенции, на поставяне на анестезия, на процедури, които крият по-висок риск трябва да стане в писмена форма."
Много често пациентите получават този документ при приема, дори от лица без медицинско образование или от медицински сестри и не могат да задават никакви въпроси, подчерта специалистът по медицинско право.
"Често информацията в тези листове хартия не е конкретна и не се отнася за конкретния пациент. И се подписват едни и същи документи за раждане, за неврохирургична операция, за операция на носа или за провеждане на образно изследване."
Пациентът действително се подписва, че е съгласен с нещо, но не знае с какво е съгласен, нито знае за какви рискове е предупреден, заяви адвокат Мария Шаркова.
Когато пациентът е ясно, точно и конкретно информиран за рисковете, при съдебни дела отговорността е негова, тъй като е бил уведомен и е взел информирано решение да предприеме съответната интервенция. Когато обаче пациентът се е подписал под документ, изпразнен от съдържание, в който няма никаква конкретика, и не е имал възможност да задава въпроси, тогава рискът не се прехвърля към него, обобщи тя.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.